БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Начало/Початок

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986

 

 

 

 

 

 




Диаспора: Българи в Украйна
В УКРАЙНА ИМА ДЪЛБОКА БЪЛГАРСКА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ

Елза СтояноваЕлза Стоянова. Родена е в Русия. Украинка. През 1963 г. завършва журналистика в Ленинградски университет. Работи в руски и украински вестници, в болградския в."Дружба". Преподава журналистика в Киевския университет "Тарас Шевченко". От 1986 г. е в Киевския лингвистичен университет. От 1994 г. работи с СУ "Св.Климент Охридски", преподава украински език. К.ф.н., доцент.
Омъжена е.

През юли 1997 г. излиза трудът на Елза Стоянова "История одного языкового острова". Подзаглавието на книгата е "Письменность болгарской диаспоры на Украине (1861-1993)". На 5 март в Градската библиотека в София се състоя презентацията й. Залата беше пълна. Всички, които се изказаха, бяха единодушни: книгата на Елза Стоянова е безкрайно полезна.
- Пани Стоянова, как и кога се роди идеята за тази книга?
- Някъде през 60-те години. Тогава работех в болградския в."Дружба". Журналистическата професия дава възможност за контакти с различни хора. Много пътувах из Болграския район, постоянно се запознавах с българите - селяни, интелигенция. Ще ви призная, че за писмеността на българската диаспора в Украйна почти нищо не знаех. През 1964 г. заедно с двама журналисти от България посетихме местата в Одеска област, където е живял Христо Ботев. Ходихме, например, в Задунаевка. Там чух интересни разкази за Ботев. Написах една статия и я изпратих на Христо Станев от Търговище за сп."Български журналист" - гр.Търговище. Тя излезе. По-късно същото списание отпечата и някои други мои материали, например, за периодичния печат в Украйна, излизал на български език. Така че по време на сегашната презентация на книгата ми с пълно основание си позволих да нарека Христо Станев "кръстник".
- Бихте ли запознали читателите на "Украйна прес" с книгата ви?
- Тя е от три части. Първата е за вестници, списания и книги, отпечатвани в Болградската българска печатница през 1861-1878 гг. През този период там излизат 62 книги на български език, също така "се въртят" около десет български вестника и списания.
- Кой работи в тази печатница по онова време?
- Много интересни личности. Сава Радулов, например, първиият директор на Болградската гимназия. В Болград той живее 20 г., написва 20 учебника по български език. Теодоси Николов - той е от Свищов, учи в Украйна, в Болград преподава старобългарски език, издава сп."Общ труд". Според мен, Теодоси Икономов е първият български славист.
Друга личност е Димитър Начев. Той е от Бесарабия, завършва Болградската гимназия, после следва във Франция, идва в България, където пише учебника "Лекции за хигиената" и други.
Във втората част са представени книги, вестници и списания, издавани в Киев и Харкив през 30-те години на ХХ в. Тогава активно работи Делчо Пеев Дринов - племенник на Марин Дринов. Той дори изгражда една теория за българския пролетарски език в Украйна.
Ще отбележа, че по онова време българският език в България е много архаичен и сложен за обикновените хора. Точно тогава Георги Бакалов предлага своя, опростена, правописна система. Но в България никой не я признава. През 1931 г. в Харкив се провежда конференция, посветена на нормирането на българския език в Украйна. Бакалов запознава участниците й със системата си. Тя се възприема не само от тях, но и от украинското просветно министерство.
По това време в Украйна твори още един таврийски българин - Николай Фуклев. Той е писател, поет. Стиховете си пише на български език. Бих отбелязала и Мишо Хаджийски. Но през 1933 г. по заповед от Москва в Украйна се подема борба с украинския и всякакъв друг национализъм. Терорът продължава до 1939 г. Всички, чиито имена съм споменавала тук, са обявени за националисти и жестоко са преследвани.
Третата част е посветена на съвременните поети и писатели в Украйна, които пишат на български. Това са Владимир Калоянов, Георги Барбаров, Петър Бурлак-Вълканов и, разбира се, 80-годишният Иван Арнаутов от Болград. Между другото, Арнаутов прописва стихове на български, когато е на 60 г. Стихосбирката му така и се казва - "Закъснели изблици". Сравних почти 1000 думи от речника на Арнаутов с български книжовен език и стигнах до извода, че езикът на съвременния бесарабски интелигент е почти идентичен с българския книжовен език.
- Пани Стоянова, какво искахте да кажете с книгата си?
- Първо, украинските българи, особено младото поколение, да знаят, че в Украйна има дълбока българска книжовна писмена традиция, и второ - същото да знаят и българите в България.
София, март 1998 г.

Украинският поет българинът ВЛАДИМИР КАЛОЯНОВ пред "УКРАЙНА-прес"

Литват в синьото море устремени коне,
непознали камшика и плуга.
Чувам - плачат вълните в безкрайно поле,
а над тях - синевата на юга.

И езда без почивка, и езда без умора,
галопират копита в простора, в простора.
О, какъв разточителен бяг,
но конете ще стигнат ли бряг?..
--
Колко слънца, а жълтите им пламъци
осейват слънчогледовите ниви.
Как много светове от златни пити живи
са скрили свобода във кръгли замъци.

Пчелата радостта в труда си утолява.
По залез слънце от небето хладно
във медена килия спира жадно.
Тя в свойто царство кратко управлява.
--
Гасне залезът тихо и чезне
в затаилата дъх тишина.
Пребледняла над сините бездни
в тишината изплува луна.

Пак прибулена в було венчално,
сякаш чака незнаен жених.
Нещо светло и нещо печално
ми довява пак вятърът тих.
1996 г.


"БЪЛГАРСКА МИСЪЛ" Е ПЪРВИЯТ В УКРАЙНА И РУСИЯ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИК
София, инфоцентър "Толока", май 1998 г.

През 1907 г. в Одеса за първи път в Украйна и Русия започва да излиза вестник на български език - "Българска мисъл". За него няма да прочетете нито дума в лекциите по българска журналистика. Той е неизвестен и за украинската общественост. Тази страница в историята на печата на българската диаспора в Украйна все още чака своите изследователи.
"Българска мисъл" се издава от Иван Тодоров (Малев). Той е роден в с.Ново-Ивановка (сега в Одеска обл.), следва в университета в Новоросийск. Вестникът му е седмично политическо, литературно, научно и комерсиално издание. Излиза само три месеца - октомври, ноември и декември 1907 г. В ЦДА на Украйна има пет броя на "Българска мисъл" - 12, 14, 15, 16 и 17.
Брой ?12, излязъл на 13 октомври 1907 г., започва с обращение към читателите: "Продължава подписката на първия български вестник в Русия "Българска мисъл". Селяни-подписчици! "Българска мисъл" се издава най-евтино от всички вестници…" Интересното е, че стартът на изданието съвпада с политическата студентска стачка в Петербург в подкрепа на социалдемократите в Държавната дума, които са заплашени със съд. Публикуваните във вестника материали подкрепят революционния дух на учащите се българи благодарение и на новините от родината. В броя от 13 ноември се съобщава за указа, с който се закрива единственият в България университет, защото студентите са излезли на манифестация против Фердинанд.
Вестникът е адресиран преди всичко към българските селяни в Бесарабия. Това се потвърждава и от оперативната информация под рубриката "Провинциални известия". На страниците на "Българска мисъл" има немалко дописки, които отразяват процеса на зараждането на селската буржоазия - тя се възполза от обедняването на населението и изкупува парцели почти без пари.
Редакцията се опитва да събужда сред читателите си чувството на протест против засилващата се експлоатация. За целта се използват и художествени произведения. Например, вестникъ публикува едно стихотворение на Цанко Церковски, появило се в българския печат още през 1894 г.:
Селянино, селянино,
Потикнато чедо!
Селянино, селянино,
впрегнато говедо!
Защо пухтиш, защо пъшкаш,
защо си усърнал?
Пред твоите мъчители
защо си ръце сгърнал?..
Вестникът публикува и редица есета за "правда и справедливост", които уж има в Русия: "Можеш ли да говориш, когато не ти се дозволява да викаш от болка… Мълчи, но не се надявай, че ръката, която те бие, ще се умори. Уморява се този, когото бият, а не този, що бие… Догаждай се, не питай… Постарй се да забравиш, че ти си гражданин и мислещ човек".
На страниците на в."Българска мисъл" читателите се запознават с видни личности от българската история, с откъси от творбите на гениалните Христо Ботев и Алеко Константинов, Често се пише за православната християнска църква, която изгражда стабилни морални ценности. Във всеки брой задължително се помещава реклама на периодични издания на български език, включително сп."Учител" и "Звездица", излизали в България и предлагани за абонамент.
Вестникът, вероятно, щеще да продължи да излиза и след декември 1907 г., ако не беше си позволил да клъвне "Союз русского народа" - една промонархическа и реакционна формация, изповядваща великодържавен шовинизъм и антисемитизъм. В Одеса "Союз" е имал свое много агресивно поделение, което се е ползвало с покровителството на градските власти. И трябва да бъдеш много смел, за да застанеш срещу такава страшна сила, на чиято страна е не само законът и беззаконието, но и улицата - престъпният свят и антиеврейскака "Черна сотня". Но въпреки всичко, на 11 ноември в."Българска мисъл" помества статията "За черната сотня", в която показва същността на тази партия, разказва за извършените от нея погроми.
Одеската полиция предлага вестникът да бъде закрит, тъй като не е имало цензор, владеещ български език. На 1 декември градоначалникът изпраща до генерал-губернатора на Одеса доклад, в който четем: "Усматривая вредное антиправительственное направление… газеты, а также отсутствие чиновника, владеющего болгарским языком для ее цензурирования, прошу распоряжения Вашего превосходительства о закрытии газеты "Българска мисъл". Постановлението, с което се спира издаването на вестника, излиза след няколко дни - на 5 декември.
(Из кн."История одного языкового острова. Письменность болгарской диаспоры на Украине - 1861-1993", автор - Елза Стоянова).

София, инфоцентър "Толока", септември 1998 г.:
НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ИЗЛИЗАТ НАД 1000 ЗАГЛАВИЯ С ОБЩ ТИРАГ 1,7 МЛН.
През 20-30-те години българите в Украйна издават вестници с пролетарски названия
Украинският учен д-р Елза Стоянова, автор на интересното изследване "Письменность болгарской диаспоры на Украине - 1861-1993", твърди, че през периода 1917-1944 г. на български език в Украйна са издадени 1037 заглавия с общ тираж 1,7 млн., като художествената литература обхваща 179 заглавия с тираж 175 хил.
През този период украинските българи издават и 17 обществено-политически периодични издания на български език. Поне толкова успя да открие в библиотеките на България и Украйна Елза Стоянова. Характерното е, че почти всички те носят в названията си пролетарски патос - белег на онова време. Например, "Сърп и чук" (1924-1924 гг.) излиза в Харкив и е орган на българския сектор към ЦК на КП(б)У. Вестник със същото название излиза и в Таврия. "Колективист" (1930-1937 гг.) също е орган на споменатото бюро. "Бъди готов!" (1919-1938 гг.) е списание за ученици и се издава от ЦК на украинския комсомол. Ето и някои други названия на вестици и списания, излизали у нас на български език - "Млад ударник", "Агротехника в масите", "Българска правда", "Социалистическа крепост", "Ленинско знаме", "Сталинска правда", "Колективно поле", "Ударник на втората петилетка", "Колхозен труд".
Ние няма да засягаме идеологическата насоченост на споменатите издания. Във времето, когато масови репресии заливат страната и милиони хора (1932-1933 гг.), включително и българи, умират от изкуствено създадения глад, надали е имало друга, освен просталинска линия в периодичните издания. Главното е, може би, това, че украинските българи са имали възможност да четат на родния си език. Освен това, книгите и периодичните издания на български език спомагат за раждането на местни автори-българи. През 1932 г. излизат първите книги на Н.Фуклев "В огъня на революцията" и "Вредители" (той е от Запорожка област). В литературния сборник "Първа ударна" са публикувани творби на Д.Марков, Г.Журжер, И.Мавроди, А.Кетков, А.Преславски, Н.Шимов. През 1934 г. излиза книга с разкази на И.Мавроди "На пълен ход" и стихосбирка на Д.Марков "В ритъма на дните". През същата година се появява романът "На позлатената земя" - автор е българинът Н.Фуклев. Свой сборник разкази "Разлив" издава М.Хаджийски през 1938 г. През 1941 г. И.Мавроди пише пиесата "Дончо Цигуларов".
Мнението на изследователите на българската диаспора в Украйна е, че в периода след революцията през 1917 г. до началото на масовите репресии в средата на 30-те години българите получават своеобразна административно-културна автономия. Тъй като живеят компактно (предимно в Южна Украйна), те са обединени в няколко национални района: Ботевски и Коларовски (около Запорижжя), Благоевски (около Одеса) и Олшански (около Кировоград). Съгласно редица решения на украинската власт се създават държавни структури, които се занимават с националните малцинства. Тяхна главна задача е била ликвидиране на неграмотността, развитие на националните езици и култура на малцинствата. Тъкмо тогава, след потушаването на Септемврийското възстание през 1923 г., в Украйна пристигат и български политически емигранти. Много от тях стават учители, които преподават на български език, културни дейци, журналисти. Елза Стоятова твърди, че през 1923-1929 гг. у нас са се заселили 2,3 хил. българи-политемигранти.
През 1924 г. в Украйна има 43 български училища с 4314 деца и 98 учители. Една година по-късно училищата са 74, а броят на учениците нараства до 7184, а учителите - до 109. С други думи, почти 70% от българчетата са обхванати от образователната система. Преподаването се води на български език по специално подготвени учебници по български език и литература, физика, естествознание и география. По-късно, през 1931-1937 г. се появяват и други учебници на български - по математика, ботаника, зоология, анатомия.
Интензивното културно развитие на българската диаспора в Украйна е прекъснато в средата на 30-те години. То не се възражда и след войната. Населението се подлага на масова русификация. Целта е, очевидно, да се заличи българският корен. Но, за щастие, това не става - СССР се разпада и Украйна получава независимост. Съгласно закона за малцинствата, приет от Върховната Рада през 1992 г., украинските българи имат право на културна автономия. Както заяви пред "Украйна прес" Дора Костова, отговорен секретар на Асоциацията на българските дружества в Украйна и главен редактор на в."Роден край" (излиза в Одеса), сега нещата лека, полека се оправят. "Българският дух е жив",- каза тя. (У-прес)
Василь Жукивский

 



БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО
В УКРАЙНА
>>>
В ЦЕНТЪРА НА БОЛГРАД СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ЦЪРКВА>>>
АНТОН КИССЕ: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ПО-АКТИВНО ДА ИНВЕСТИРА В УКРАЙНА>>>