Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  ИЗРАБОТВАНЕ НА
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986



 

 

 

 

 



Научна конференция

УЧЕНИЯТ-ЕНЦИКЛОПЕДИСТ МИХАЙЛО МАКСИМОВИЧ И УКРАИНСКИТЕ ФОЛКЛОРНИ СТУДИИ НА ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ
Антонина Якимова
Любен Каравелов (1934-1879) е видна фигура в политическото, научното и културното движение в България през втората половина на ХІХ век.
Като отбелязваме неговия юбилей - 170-годишнината от рождението му, трябва да се спомене още една кръгла дата - 200 години от рождението на Михайло Олександрович Максимович (1804-1873). Той е първият ректор, професор-езиковед, декан на философския факултет на Киевския университет "Свети Володимир", който сега се казва национален и носи името на Тарас Шевченко. През настоящата есен там се отбелязва тази годишнина и 170 години от основаването на университета.
Концептуалните украиноведчески и славистични идеи на М.О.Максимович спомагат в Киевския университет да се създаде цялостен полиаспектен научен комплекс - това са фолклор, езикознание, литературознание, етнография, история, археография, археология, книгознание.
Славистичната концепция на М.О.Максимович благотворно влияе на всички разклонения на научното украинознание, за чийто основател той се смята, и помогна да се формира и да се развие Киевската историко-филологична школа към университета "Свети Володимир".
Съвременници на Максимович и негови първи страстни привърженици и последователи са Бодянский, Костомаров, Кулиш. Според украинските изследователи, към видните последователи на Максимович спадат такива известни учени, като Костомаров, Антонович, Драгоманов, Грушевский. Също така се смята, че всички следващи поколения украински учени до известна степен са се опирали върху основите, заложени в Киевския университет от Максимович.
М.П.Драгоманов (1841-1895), като нарича М.О.Максимович свой духовен учител, е писал: "За Ломоносов Пушкин казва, че самият Ломоносов е бил първият руски университет. Неуморен труженик в катедрата в Киев и после на чифлика... За Киевска Рус Максимович е цяла научна и историко-филологична институция и същевременно жив народен човек" (Вестник Европы, 1874).
За това, че Максимович е бил "жив народен човек", свидетелстват и неговите приятели - Пушкин, Шевченко, Гогол, Шчепкин, Грибоедов, Жуковский, Аксакови и други. Измежду тези, които кореспондират с Максимович, трябва да се посочат Погодин, Бодянский, Прижов, Котляревский. Творчески и приятелски отношения с тях поддържа и Любен Каравелов, когато се намира в Москва и след като заминава за родината си.
През 1827 г. излизат "Малороссийские песни, изданные М.Максимовичем". Изданието съдържа голямо предисловие, речник, коментари и забележки. Всъщност, с това започва да се развива украинската фолклористика. Тъкмо от този сборник водят началото си сравнително-лингвинистичните разработки на младия учен за украинския, руския и други славянски езици. М.Максимович е бил първият в областта на сравнително-историческите студии за украинския и руския език.
Още в началото на 30-те години на ХІХ в. харковската група романтици смята М.Максимович за свой авторитет и търси начин да се запознае с него.
Издадените по-късно "Украинския народныя песни" (1834) и "Сборник украинских песен" (1849) са първите задълбочени опити да се запише фолклорът.
И така, "Малороссийские песни" е забележителен фолклорен труд, наречен още "златната книга на украинството". Тя издигна М.Максимович до нивото на водещ украински етнограф, а неговите изследвания на народното творчество, обредите, легендите на украинците дават основания той да бъде признат за основател на ентрографската наука в Украйна
Академик М.О.Карпенко отбелязва: "С първия сборник е свързана цяла поредица от научните иновации на М.О.Максимович във фолклорно-етнографската, лингвинистичната, литературоведческата, историческата и други области. Трудовете, написани през следващите периоди, концептуално са обобщили тези иновации, които по-късно са били унаследени от представителите на Киевската историко-филологическа школа в славянознанието, от нейните два клона - историческия и филологическия" (Мова и култура, 2003).
Когато Любен Каравелов пристига в Москва, освен гореспоменатите творби на Михайло Максимович, са били издадени "История древней русской словесности" (1839) и "Дни и месяцы украинского селянина" (1856).
В Москва Любен Каравелов пише своя първи фолклорен труд "Памятники народного быта болгар" (1861). За работа върху тази книга му помага И.Г.Прижов, който се прочу като един от най-добрите познавачи в Русия на украинския фолклор и украинската литература. Тук трябва да се отбележи, че Прижов си е кореспондирал с М.Максимович, бил е ученик на Й.Бодянский и приятел на О.Котляревский.
Изследователите на творчеството на Любен Каравелов отбелязват, че той също е бил "добър познавач на украинския фолклор и украинската литература" (Д.Шелудко).
По този повод Никола Т.Балабанов пише: "Най-напред във фолклорните му научни трудове се чувствува силно влияние на украинската фолклорна наука. Запозная се с много украински учени, той се учи предимно дори изключително у тях..."
Според академик М.Арнаудов, учители на Любен Каравелов във фолклора са украинофилите М.Костомаров, П.Кулиш, които, между другото, се смятат за първите последователи на М.Максимович - учен със световно име.
След дълбокия анализ на архивните материали професор Л.Минкова прави извод, че за Л.Каравелов "най-подходящи като образец за следване са се оказали... сборниците с украински фолклор".
По различно време редица български учени предполагат, че сборникът на М.Закревский "Старосветский бандурист" (1861) е станал за Каравелов образец за написване на "Памятники народного быта болгар". Впрочем, Л.Минкова справедливо подлага на съмнение този факт. Тя се мотивира с това, че и двете книги излизат през 1861 г. (Любен Каравелов и Иван Гаврилович Прижов, 1963).
Същевременно Л.Минкова констатира сходството между "Памятники" и "Украинские народные песни", "Сборник украинских народных песен" на Максимович, между "Памятники" и "Записки о Южной Руси" (1856-1857) на Кулиш.
И така, може да се предположи, че образец за написване на "Памятники" от Каравелов и Прижов са били фолклорните трудове на Максимович и Кулиш.
Това, на свой ред, дава основания да се предположи, че Закревский, Прижов и Каравелов - след Бодянский, Костомаров и Кулиш - могат да бъдат зачислени към следващата генерация последователи на Максимович - Котляревский, Антонович, Драгоманов. Защото горепосочените факти показват, че Прижов и Каравелов не само са "поели" фолклорного наследство на Максимович, но и творчески са го развили в своите научни изследвания.
На Л.Минкова принадлежат най-много научни разработки, посветени на Любен Каравелов и украинската фолклористика. Тъкмо професор Л.Минкова прави опит да определи мястото на М.Максимович в творчеството на Любен Каравелов и стига до следните изводи:
1.Л.Каравелов проследява развитието на украинската фолклористика от първия фолклорен сборник на М.Максимович до изследванията на О.Потебня, т.е. става дума почти за половинвековен период.
2.За Л.Каравелов сборниците на украинския фолклор става най-добрия образец за подражание.
3.Дейността на Л.Каравелов в областта на фолклористиката е тясно свързана с творчеството на М.Максимович и П.Кулиш. Л.Каравелов добре е познавал творбите на М.Максимович и високо ги е ценил.
4.Л.Каравелов, както и М.Максимович, използва сравнително-историческия метод, което ги сближава.
5.Л.Каравелов е бил привърженик на М.Максимович що се отнася до подхода му към излагане на материала - не само да се констатира, но и да се обяснява произходът на обичаите от гледна точка на митологията, историята и съвременността.
Ако твърдим, че Любен Каравелов сред украинските фолклорни изследвания е ползвал най-добрите тогавашни образци, измежду които трудовете на Михайло Максимович заемат челно място (това се потвърждава от научните изследвания на българските, украинските и руските учени), то това още веднъж доказва, че творческото наследство на Любен Каравелов в областта на българската фолклористика е от най-висока проба и заслужава да бъде изучавано и изследвано и занапред.
България, гр.Копривщица, ноември 2004 г.

Нашата справка: Антонина Якимова. Родена е в Ривненска област. Антонина ЯкимоваУкраинка. През 1978 г. е приета във факултет за чуждестранни езици на Киевския университет "Тарас Шевченко". Завършва през 1983 г. Филолог е, преподавател на френски и английски езици, преводач. Като преводач работи в Алжир. През 1990 г. преподава френски в специализирани училища в Киев. Работи върху дисертацията по методика на преподаване на чужди езици. Автор е на редица научни публикации в Украйна. С доклади участва в научни семинари в страната и чужбина.
Активист е в украинското дружество "Мати-Украйна" в София. През 2002 г. година основава първото в България (след 9 септември 1944 г.) украинско неделно училище. Сега то се посещава от 20 ученика.
В България е от 2002 г. Омъжена е за българин.


   


АНТОНІНА ЯКІМОВА: ЧЕРЕЗ ПІСНЮ МОВА КРАЩЕ ВЧИТЬСЯ>>>


УКРАИНЦИТЕ ПО СВЕТА

УКРАЇНЦІ В:
БЕЛАРУСI

РУМУНІЇ
РОСII
СЕРБIЇ

ЗВІТ ПРО РОБОТУ ФУНДАЦІЇ "МАТИ УКРАЇНА" - 2003 РIК>>>

УКРАЇНЦІ СІЛІСТРИ ЗАСНУВАЛИ "УКРАЇНСЬКИЙ ДІМ">>>

ОЛЕНА КОЦЕВА: УКРАЇНА Є ТАМ, ДЕ Є БОДАЙ ОДИН УКРАЇНЕЦЬ>>>

ПОДІЯ 2001 РОКУ ДЛЯ УКРАЇНИ: 10 РОКІВ НЕЗАЛЕЖНОСТІ І ВСЕСВІТНІЙ ФОРУМ УКРАЇНЦІВ>>>