Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



СТУДЕНТА З УКРАЇНСЬКОЇ ФІЛОЛОГІЇ НАГОРОДИЛИ ГРАМОТОЮ
Софія, 24 травня 2010.- Сьогодні, в День слов’янської писемності та культури, студента п’ятого курсу відділення україністики Софійського університету Св.Клімента Охрідського Цветко Кітанова нагородили Грамотою фонду "Блага Дімітрова". Жюрі визнало його вірші болгарською, англійською та українською мовами й есе "Фантазія" (болгарською мовою) одними з найкращих, що надійшли на конкурс. Свою нагороду Цветко отримав в головній залі вузу в урочистій обстановці у присутності президента Болгарії Георгія Пирванова, ректора та академічної ради.
Цветко Кітанову 25 р., він із Софії. П’ять років тому поступив на україністику. Щоби стати магістром, йому зараз треба здати державні іспити та захистити дипломну роботу, в якій він систематизує податкові терміни в сучасній болгарській та українській мові. "Це буде словник, що міститиме приблизно 1500 термінів", - уточнив для "УБВістей" хлопець.
Паралельно з навчанням в Софійському університеті майбутній україніст закінчив економічний факультет Пловдівського університету ім.Паісія Хілендарського і став бакалавром.
Наразі Цветко Кітанов ще не знає, на якій ниві буде реалізовуватися – як гуманітарій чи як економіст. Хоча ніщо не завадить йому присвятити себе одному і іншому. Принаймні, на відділенні україністи він отримав глибокі знання і чудово володіє українською мовою.(УБВесті)

На фото: Албена Стаменова (ліворуч) – викладач-україніст, показує грамоту, яку отримав її студент Цветко Кітанов. Успіхам хлопця радіє й Райна Камберова (праворуч), яка на відділенні україністики викладає українську мову.

Наша довідка: Блага Дімітрова (1922-2003) – відома болгарська поетеса, публіцист, дисидент, демократ. Віце-президент Болгарії у 1992-1993 рр.

ТВОРИ ЦВЕТКО КIТАНОВА
Я тебе кохаю,
А ти сумна,
Чому, коханa моя?

Мабуть, ти жартуєш, або справді,
Жахливо сумуєш?
Не сумуй, коханa моя!
За тобою стою Я!

Я кохаю тебе,
А твій настрій ніде, ніде.
Навіщо злодій вкрав,
Або тобі погане слово хтось сказав?

Твій настрій я поверну,
А злодія сам рукою вб’ю!
Й тебе моєю назавжди зроблю!
------------------------------------------

Седейки на земята,
в лятната приказка на планината,
съзерцавам нощното небе!

Облаците липсват, а звездици от високо,
Нежно и безшумно... бляскаво,
На всеки пътник се усмихват.

Падаща комета, звезден път чертае,
А до сутринта и прах,
Не ще ни завещае!

Месечина сребриста над планината е изгряла
– вой- на вълчица неяла.
Принесен до уши ми от полъх студен,
Ми напомня за болката в мен.

Самотен съм аз с месечината и вълчицата,
Но най-боли, че безпомощна ми е десницата!

Приказката в планината, дело на творец велик,
А като си помисля...
Че сам споделям този чуден миг.

Вятър от унеса ме буди,
Всички нощни, горски твари пеят зова на планината,
Сам съм тук, но не и на земята.
---------------------------------------------

Пламък чуден в този ден,
А я няма топлотата в мен,
Стар рефрен оттук оттам,
Кой би казал, не си сам?!

Слънчице навън пече, а сгрява ли те или не?
Сам ли ти навън стоиш?
А може би от някой страшен се боиш?

Слънчо сгрява ли те или не?
На никой тук не му се мре!

Слънце, светлина и плам,
През облаците лъч, а в очи им плам.
Светлината всяко цвете със златен лъч ще сгрей,
А от чела им кръв се лей.

Слънчев лъч Балкана освети,
Но защо ли вече знаем, кой ще победи?!
Хайдушка песен само вятър на Балканът пей,
Защо ли Господи за Тези, вече никой не милей?
Там е Ботев, а до него и Караджата,
А има ли ги вече българите на земята?
Май вече трябва от Балкана да се слезе на земята.
Корупцията е всеобща, а поквара й е сестрата,
Де е Господ? А го няма веч и Ботев на земята!

Идеалът – златен цвят доби,
Но не на слънце, а на мръсни... кървясали пари!

И ако вече идеалът е мираж,
Кой от политиците ни е най-добрият Благолаж?

Бай Ганьо се е преродил у всеки български челяк,
А аз си тайно искам идеалът-Ботев,
Да е жив отново, пак и пак!
--------------------------------------

Down to the bottom,
No other places left to go,
Oh, God please save my soul!

In times of thunder, pain and sorrow,
In my heart I desire only arrow!

If you can’t help me, don’t just stare,
You must care and be the only one to dare!

Fare but untrue,
Could you help me pass through?!

If the sky should crumble,
With the devil I will rumble!

Hustler by heart and soul,
There could be only one fall!

Hit once, hit twice,
Down you go!
How long will you fall?

Rise until you fall,
Only up, go, go, go!
-------------------------------------

ФАНТАЗИЯ
(Есе)
Всичко хубаво в живота започва, когато си мечтаем за него. В този момент или миг, в който нашето въображение ни пренесе в другата действителност, в другото измерение, там, където щастието, към което се стремим, е постигнато. Тази надежда по свой собствен начин за всеки един от нас се измерва в различни неща и може да бъде постигната по неведоми пътища на нашето въображение или действия.
И ако наистина човек е част от проблема, част от пейзажа или част от решението на проблема, както каза един прословут холивудски актьор, може би ние трябва да се замислим, какво всъщност сме ние и какво бихме искали да бъдем?!
Нека просто за миг да се пренесем в Япония през ХVl в. Да си представим, скъпи читателю, че там са живели хора, подчинени на самураите и на доджовете, хора селяни, чийто живот не е струвал нищо. Селяните са се кланяли, били са бити, убивани, работели са до изнемогване и не за себе си, а за господарят си!
Продължаваме пътуването във времето и се връщаме в Русия през ХV в. Какво бихме могли да видим там, ако в момента сме пропътували тези шест века назад в машина на времето? Виждам, че хората, които са работили по полетата – крепостните жители, също не са били щастливи, защото са разполагали с много малко лични материални неща, не са имали личната си свобода, както и селяните в Япония. Ако погледнем още малко по-назад във времето в древен Египет през І в. преди новата ера – ситуацията там е била същата, селяните, както и земята са били собственост на фараона. Работели са за него и в негово име, кланяли са му се като на Бог. Но какво са имали те, скъпи читателю, освен задължението да плащат данъци, освен потта и кръвта, която са лели, докато са работели за фараона под горещото слънце?
Отговорът, скъпи читателю, е, че тези хора както и аз, както и ТИ са имали едно нещо, което ги е карало да се движат напред и да продължават да живеят животът, който им е отредила съдбата - имали са ФАНТАЗИЯ. Тази фантазия за хората от Египет се е изразявала във вяра в техните богове, за японците е била вярата, че кармата не може да бъде променена, а за крепостниците, че Господ така повелява и че те служат на родината си. Това е била тяхната фантазия – надеждата. Надеждата, че когато има болка, ще се случи нещо, което да я спре. Надеждата, че Господ взима, но и връща, надеждата, че земният свят, не е последното място, където живеем, а е просто част от пътуването ни към Рая, към нирваната, към другото измерение.
И ето, скъпи читателю, Ти сам разбираш как се преплитат представите за живот на земята и живот отвъд. Всичко това е било фантазия, всичко това е било надежда, всичко това е било мисъл човешка, всичко това е история! Тази история е една битка за свобода и нека почитаме борците за свобода, тези, които са умирали за свободата, защото те са били истински свободни и те са имали фантазия, свободата да се надяват, да вярват, да обичат!
А какво е днес фантазията, приятели мои? Какво е лично за теб тя, скъпи българино? За мен това е Вярата, че всеки един от нас МОЖЕ, Е и ЩЕ БЪДЕ свободен сега и завинаги! За нас е Надеждата, че човек може да постигне всичко, стига да го пожелае!
За всички е Любовта – страстта да преследваме мечтите си!
Фантазията е вяра, надежда, любов - фантазията за мене е страстта, наричана живот!
Цветко Китанов




   

УКРАЇНСЬКА МОВА В СОФІЙСЬКОМУ УНІВЕРСИТЕТІ ТРИМАЄТЬСЯ НА ЕНТУЗІАЗМІ ЖМЕНІ ВИКЛАДАЧІВ>>>

ПОСОЛЬСТВО НАГОРОДИЛО ПЕРЕМОЖЦІВ КОНКУРСУ НА КРАЩИЙ ТВІР ПРО ШЕВЧЕНКА
>>>


ТВОРИ ПЕРЕМОЖЦІВ КОНКУРСУ "ТАРАС ШЕВЧЕНКО - 2006 РІК"
ЧИТАЙТЕ ТУТ