БЪЛГАРО-УКРАИНСКИ ВЕСТИ - издание за политика, бизнес, история, култура и спорт
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.
Перша/Първа

ДIАСПОРА

АМБАСАДА
УКРАЙНА ДНЕС 
БОЛГАРIЯ СЬОГОДНI
БIЗНЕС - БОЛГАРIЯ
БИЗНЕС-УКРАЙНА
КОМЕНТАР
IНТЕРВ'Ю
ДАЙДЖЕСТ
НАШI ЛЮДИ
СПРАВКА-УКРАЙНА
ДОВIДКА-БОЛГАРIЯ
ИСТОРИЯ-УКРАЙНА
IСТОРIЯ-БОЛГАРIЯ
БАЛКАНИ
АРХIВ
E-MAIL

"ТОЛОКА" ЕТ
преводи - украински, руски
София, тел.772986



 

 

 

 

 




Амбасада

ОЛЕКСАНДЪР ВОРОБЬОВ: БЪЛГАРИТЕ СА ДОБРИ И ОТЗИВЧИВИ ХОРА
София, ноември 1997 г. "Украйна прес"

Олександър ВоробьовОлександър Воробьов ще влезе в историята на украинско-българските отношения като първият посланик на Украйна в София. Той е роден през 1934 г. в Запорожска обл. Руснак. Има висше педагогическо и инженерно-техническо образование. Завършва дипломатическа академия. По време на СССР е бил дипломат в България. На 18 май 1993 г. връчва акредитивните си писма на президента Желю Желев като Извънреден и Пълномощен Посланик на Украйна в България. Неотдавна той стана доайен на дипломатическия корпус в България.
Женен. Има дъщеря и внуци.

- Ваше Превъзходителство, какво ви направи най-голямо впечатление, когато дойдохте в България като посланик на Украйна?
- До тогава, може да се каже, 17 години не бях идвал тук. През 70-те години България беше процъфтяваща държава с високо развита промишленост и селското стопанство. Стандартът беше много висок. Но през 1993 г. заварих страната в дълбока икономическа криза. Селото, което преди хранеше две Българии и което познавах много добре, беше съсипано. Това ми направи впечатление. Но най-много ме впечатлиха хората.
- Промени ли се българинът?
- Там е работата, че не. Българинът си остана такъв, какъвто го познавах - добър, отзивчив, искрен, общителен...
- Но малко знаещ за Украйна...
-... Е, да. Но в това няма нищо странно. Нали всички бяхме руснаци - такава беше политиката. Спомням си, през 1993 г., когато дойдох в България като поланик, цялата информация за Украйна, публикувана в българската преса, като че ли се пречупваше през призмата на Русия. А руско-българските отношения тогава не бяха блестящи. Затова нашето посолство най-напред установи контакт с тукашните вестници, радио и телевизия, за да покаже, че Украйна е страна, която има своя история, култура, език и традиции. Смятам, че успяхме. Сега, четири години по-късно, в България се знае повече за Украйна. Всеки месец излиза нашият бюлетин "Украiна", издадохме историята на Украйна от Орест Субтелни, участвахме в изложбата за украинския скулптор Михайло Парашчук, който е живял в България, сега се подготвя каталогът за украинската емиграция, основан върху архива на Парашчук. Организирахме изложба на украинската книга и украинското изкуство. Състояха се Дни на Украйна, в България дойдоха украински певци и състави.
Така че, с право мога да твърдя, че информационната завеса около Украйна се разчупи.
- Сега в много градове на България се организират тържества по повод 120-годишнината от Освобождението. По време на панахидите за загиналите воини свещенниците, наред с руските и беларуските, опяват и нашите войници.
- Ше ви кажа, че в руската армия, която е освобождавала България, ако не половината, то поне 40% са били украински войници. Цели полкове са били украински - Волинский, Чернигивский и други.
- Пане посол, вие дойдохте в София, когато президент беше Желю Желев, а премиер - Любен Беров. Сега държавен глава е Петър Стоянов, смениха се няколко премиери с различна политическа ориентация - Жан Виденов, Стефан Софиянски. В момента премиер е Иван Костов. Всички те еднакво ли възприемат Украйна?
- Между другото, и в Украйна се смениха няколко правителства. Но на вашия въпрос ще отговоря така: има приемственост по отношение към страната ни. Нито президентът Петър Стоянов, нито някой от премиерите подложиха на съмнение важността от сътрудничеството на България с Украйна, камо ли да ревизират основния договор, подписан от първия ни президент Леонид Кравчук и Желю Желев, и създадената правова база. Нещо повече, всеки казваше: "Хайде, трябва да засилим нашите отношения!" Друг е въпросът, че това не винаги ставаше. Причините са обективни и субективни и се намират и тук, в България, и при нас. Например, до 1996 г. стокообменът се увеличаваше с всяка измината година. Но през миналата той рязко спадна. Спомнете си, каква беше ситуацията в България...
- В края на октомври премиерът Костов посети Украйна. Не пожела ли той да отскочи до Кременчук, където навремето е учил за летец?
- Не знам. Поне с мен не е споделял такова желание. Между другото, пан Костов много добре разбира украински език.
Програмата му в Украйна беше много напрегната. Бяха подписани важни документи. Българите, например, се оплакаха, че транзитно преминаващите през Украйна техни стоки се облагат с акциз. Той ще бъде отменен. Споразумяхме се и за въглищата, и за газа. По тъй наречената Ямбургска спогодба ние ще връщаме на България по 300 млн. куб. м годишно в продължение на четири години.
- Какво могат да вземат украинците от България като опит?
- В края на март 1998 г. при нас за първи път ще се проведат парламентарни избори по пропорционално-мажоритарна система, т.е. и по партийни листи. В това отношение в България е натрупан богат опит. За нас интерес представляват и някои елементи от банковата реформа. Интересен е и процесът на голямата приватизация.
- А какво българите могат да вземат от нас?
- От срещите ми с българските политици знам, че има идея за промени в конституцията. Според мен, а и според тях, на преходния етап от тоталитаризъм към демократично общество е нужна здрава изпълнителна власт. Ако Украйна беше парламентарна република, а не президентско-парламентарна, каквато е сега, то дори не искам да си представям, какво щеше да стане. По конституция, нашият президент има големи пълномощия, той отговаря за изпълнителната власт. И на този етап това е правилно.
- Пане посол, вие отдавна сте в България. Успяхте ли да посетите поне най-големите градове?
- Само в един голям град не съм ходил - в Силистра. Но този "грях" ще бъде поправен в най-скоро време.
- А в кой от тях Украйна се приема най-добре?
- Украйна вече се приема навсякъде, но като че ли най-активните са Варна и Плевен. Там създадоха бизнесцентрове, има условия за работа на нашето консулство. Варна, например, освен с Одеса, установи трайни връзки с Херсон и Миколаив. В Бургас също се планира откриването на център за делови връзки с нашата страна.
- Досега говорихме само за работа. А как почивате?
- За почивка време почти не остава. Желю Желев беше в Украйна през 1994 г., през 1995 г. нашият външен министър Геннадий Удовенко посети България, в началото на 1996 г. председателят на Народното Събрание направи визита в Киев, а през лятото същата година тогавашният премиер Павло Лазаренко пристигна в София. Това са официални срещи на най-високо ниво. А неофициалните - в Давос, Страсбург, Брюксел или Ню-Йорк? Да не говорим за работните контакти между министерствата и ведомствата. Всичко изисква подготовка на съответните документи. А това е работа на дипломатите.
- Нима не сте ходили на Витоша?
- Защо, ходих. Много ми харесват Златните мостове, Драгалевци. Имам Тарзан - немска овчарка, която сега е на 1 година и 5 месеца. Подариха ми я моите български приятели като съвсем малко кученце. Много умно животно и много се имаме! С него често се разхождаме.
- А какво ви допада от българската кухня?
- Бобена чорба, мешана скара и салатите. Много обичам салатите. Аз съм от Южна Украйна и при нас зеленчуците, както и в България, са важен елемент от националната кухня.
- Българите казват, че салатката и ракийката вървят заедно.
- Харесва ми мускатовата ракия. Но предпочитам сухите вина - бяло и червено.
- Посещавате ли ресторанти?
- Рядко. Но когато има някакъв повод, поръчвам маса във "Форум" в НДК. Впрочем, традиционно там нашето посолство дава дипломатически приеми. Няколко пъти бях в "Крим". Обичам малките частни ресторанти - те са уютни и с много добра кухня.
- Някой ден ще ви се наложи да напуснете България. Какво ще отнесете със себе си като спомен?
- Аз обикнах България и се радвам, че като първ посланик на суверенна Украйна допринесох за сближаването на двете страни. Винаги ще си спомням за българите като добри и отзивчиви хора.
Разговора води Василий Жукивский

P.S.Олександър Воробьов напуска България през юли 1998 г. Сега живее в родния град Запорожие и активно се занимава с обществена дейност, остава верен приятел на България и се готви да посрещне 70-годишния си юбилей (май 2004 г.).

ОБЩ СТОКООБМЕН БЪЛГАРИЯ-УКРАЙНА
(в млн. $, по данните на украинското статистическо министерство)
Година Общо Салдо за България
1999 396,3 - 247,0
2000 484,9 - 351,7
2001 400,2 - 260,0
2002 374,6 - 246,8
Още за сътрудничеството между Украйна и България четете
тук

 

 

 


 


 

 

 


ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКА МИСИЯ КЪМ ПОСОЛСТВОТО НА УКРАЙНА В СОФИЯ
"Овча купел", ул."Боряна", №29
 
тел./факс (02) 9559349; тел.9554072.  
КОНСУЛСТВОТО НА УКРАЙНА В СОФИЯ
"Овча купел", ул."Боряна", №24, 
 
тел.(02) 9559354.

СПРАВКА: БЪЛГАРИЯ - УКРАЙНА -БИЗНЕСnew >>>

УКРАИНСКИ ГАЗОПРОВОДИ>>>


РЕГИОНИ: ОДЕСА>>>


ИНДИКАТИВНИ ЦЕНИ ЗА ИЗНОС ОТ УКРАЙНА И ДРУГА ЦЕНОВА ИНФОРМАЦИЯ - НА :
www.ukrdzi.com.ua