Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



МИКОЛІ ЯРМОЛЮКУ ВИПОВНИЛОСЯ 55
Срібна осінь впала у волосся, рій думок зліта в осінню рань.
Скільки йому бачить довелося на шляху сподівань і прощань?
Вчитель, вчитель через далі й роки, ми навік це слово зберегли,
Зміст його у творчості високий – сіять вічне й мудре на землі…

Микола Ярмолюк

Софія, 27 листопада 2010. – Сьогодні Миколі Ярмолюку виповнилося 55 років. З 1998 по 2003 р. він обіймав посаду першого секретаря в посольстві України в Софії і саме за його ініціативи українці столиці заснували товариство "Мати-Україна". Саме за його каденції українська діаспора в Болгарії стала працювати активно.
Ось що сказала "УБВістям" Ольга Сорока, яка була студенткою пана Миколи у Львівському університеті ім.Iвана Франка, а нині викладає українську мову болгаристам Софійського університету "Св.Клімент Охрідскі":
- Доля подарувала усім випускникам болгаристичного профілю Львівського університету ім.Івана Франка 1983-2001 рр. прекрасну можливість бути учнями чудового викладача, доброго вчителя – Миколи Олександровича Ярмолюка.
Народився Микола Олександрович 27 листопада 1955 р. у західноукраїнському містечку Володимир-Волинський. У 1978 р. закінчив болгарську філологію у Київському університеті ім.Тараса Шевченка й відразу почав викладати у Львівському виші. За 20 років праці Микола Олександрович виховав не одне покоління добрих болгаристів саме завдяки своєму професіоналізму, а також природному дарові захоплювати, зачаровувати, прищеплювати любов до майбутньої професії та присвячувати себе улюбленій справі. Протягом двох десятиліть він підтримував посіяну любов до Болгарії та усього болгарського, захоплював цікавими розповідями, провокував інтерес, розповідаючи про її історію, культуру, літературу, цитуючи болгарську поезію та прозу напам’ять, навчаючи болгарських пісень. Вчив любити "всичко българско и родно"!
Сьогодні у Миколи Олександровича – ювілей! Зі святом дорогий Вчителю!
З днем народження, пане Миколо, кажемо ми, "УБВісті", від імені діаспори – здоров’я вам та творчої наснаги на дипломатичній ниві! Будемо раді знову вас бачити у Софії!(УБВісті)

МИКОЛА ЯРМОЛЮК: В БОЛГАРІЇ Я ПРОЖИВ П'ЯТЬ ЩАСЛИВИХ РОКІВ
Софія, 4 вересня 2003.- Вчора Софію покинув Микола Ярмолюк - прес-секретар та аташе з питань культури українського посольства. Попрощатися з ним на вокзал прийшло багато представників як діаспори, так і болгарського громадськості.
- Я щасливий,- сказав "БУВістям" пан Микала. - В Болгарії я прожив щасливих п'ять років. Тук я побачив дуже хороших людей, познайомився з нашою діаспорою, яка надзвичайно цікава і яка, слава Богу, гуртується. У Софії вже працює товариство "Мати-Україна", яке згодом стане таким осередком, на якого будуть рівнятися усі. Є недільна школа, яка має успіх. Я думаю, що діти в майбутніх поколіннях обов'язково будуть говорити рідною мовою.
Микола Ярмолюк прибув на роботу до Софії у грудні 1998 р. За його каденції українська діаспора насправді почала зорганізовуватися. Осередки українців з'явилися у Софії, Варні, Бургасі. За його ініціативою у столиці запрацювала українська недільна школа, якою керує Антоніна Якімова. Саме завдяки пану Миколі в Болгарії відбувалися цікаві культурні події, присвячені Україні, - гастролі театрів, виставки картин та книг, демонтрації кінофільмів тощо. Традиційні прес-конференції та брифінги з прес-релізами - це також його справа.
Пан Микола був одним з кількох дипломатів в рідній амбасаді, які прекрасно володіють мовою країни перебування. А ще він дуже добре знав історію та культуру Болгарії, бо за фахом - славіст, болгарист, поліглот.
Безумовно, тут щирий українець Микола Ярмолюк залишив про себе добру згадку. I це приємно усвідомлювати. "БУВісті" плекають надію, що через певний час він знову приїде сюди на роботу. Українській дипломатії потрібні такі фахівці.(БУВісті

СТЕФАН ДАНАИЛОВ И СИЛВИЯ НЕЙЧЕВА ЗАМИНАВАТ ЗА УКРАЙНА
София, 3 септември 2002.- Микола Ярмолюк - първи секретар в Микола Ярмолюкукраинското посолство, даде интервю за националното радио "Христо Ботев". Инициатор на разговора беше журналистката Петра Талева.
- Вчера в София се откри изложба, посветена на Украйна.
- Да, наистина, снощи открихме една чудесна изложба на известния български художник Иван Кънев. Тя се казва "Украински мотиви". Той два пъти е бил в Украйна - през 1976, когато се роди неговата кримска серия, и през лятото на тази година - когато се роди серията "Волинска земя". Изложбата, на която се показват картините и от двете серии, е много интересна. Тя бележи нашите културни връзки.
- А те - българо-украински културни връзки, са традиционни. Какво да се очаква в най-близко бъдеще?
- През май 2002 г. в навечерието на Деня на славянската писменост и култура в Украйна - в Киев и Одеса, е бил вицепрезидентът Ангел Марин. Тогава той се е срещал с нашия президент Леонид Кучма. Сега очакваме да се подпише протокол за културното сътрудничество, тъй като досега то беше малко спорадично.
- Знам, че през тази есен ще се отбелязва 140-та годишнина от преселването на българите от Бесарабия в Приазовието и Таврия.
- Така е. Връзките ни са хилядолетни. Някога украинската земя е дала подслон на българите, напуснали родината си и се заселили в Южна Украйна. Така че сега, през септември, в Запорижжя и Приморско ще има общонароден събор на българите, живеещи в Украйна. Украинската държава подкрепя тази проява. От България ще пристигне представителна делегация, в която са включени Силвия Нейчева - председател на групата за приятелство с Украйна в Народното събрание, известният актьор и депутат Стефан Данаилов и други.
- Как е застъпена българистиката в Украйна?
- Тя е много популярна. Българският език и литература се преподават в университетите Киев, Лвив и други градове. През това лято преподавателите от Украйна участваха в летния 40-ти семинар по българистиката, който традиционно се организира от Софийския университет Св.Климент Охридски и се провежда в Банкя.
- Споделете за регионалното сътрудничество между двете страни?
- Развиват се много интересни връзки. Партнират си отделни градове и селища, организират се културни обмени. Например, група български деца от София и Костинброд посети Артек в Крим. Очаква се самодейците от Враца да участват в празника на украинския град Суми.


МИКОЛА ЯРМОЛЮК: УКРАИНСКИТЕ ВЪЗПИТАНИЦИТЕ СА НАШЕТО ЛОБИ ТУК

Микола ЯрмолюкМикола Ярмолюк. Роден е през 1955 г. във Володимир-Волинский (Западна Украйна). Зодия Стрелец. Украинец. Завършва славянска филология - българистика, в Киевския университет "Тарас Шевченко". От 1978 г. преподава български език в Лвивския университет "Иван Франко". Доцент. Автор на много публикации и преводи в областта на българистиката. Един от авторите на "Українсько-болгарський розмовник".
В София пристига на 16 декември 1998 г. като първи секретар в украинското посолство. Отговаря за културните връзки, диаспората, пресата, протокола.
Владее руски, български, полски, чешки, словашки и още няколко славянски езици.
Женен. Има син Тарас, който тази година завършва гимназията.

Микола Ярмолюк е интересен събеседник. В украинския клуб, където се събират нашенците, той винаги е в центъра на вниманието. Много е ерудиран. Може да разкаже, например, какъв е бил украинският език на предците ни, да разтълкува каква е разликата и какво е общото между греко-католическата и източноправославната църква. Той е истински украинец. Но не по-малко от родината си обича България. "Имам толкова хубави спомени и преживявания с българите!"- казва пан Микола.

"С българистиката се захванах случайно"
- Кога решихте да станете българист?
- Случайно. Знаех полски и реших да кандидатствам полонистика в Киевския университет. Но разбрах, че тъкмо тази година няма да има прием в това отделение. Предложиха две нови филологии - сърбохърватска и българска. Предпочетох българската. Мои преподаватели бяха доцент Тетяна Лапинска и проф.Иван Стоянов. Те са видни украински българисти. Бях разпределен в Лвивския университет - точно тогава, през 1978 г., там българистиката стана първа специалност. Вече имаме няколко випуска. Сега, преди да замина за София, в моя вуз българска филология следваха 15 студенти (III и IV курс), българският език като втора специалност се изучава на филологичния факултет и като втори чужд език - на факултета по журналистиката и международните отношения.
"Младите украинци проявяват интерес към България"
- Според вас, има ли интерес към България в Украйна?
- Разбира се. Особено сред младите. На въпроса, защо сте избрали българистиката, моите студенти обикновено отговарят: "Българите са интересни хора". Искам да кажа, че те вече са имали някаква информация за България и то положителна. Впрочем, у нас винаги са разглеждали България като една приятелска страна, страна с близка култура. Ние, украинците, винаги сме знаели, откъде е дошло писмото и четмото. В Киев, например, има два паметника на братята Св.св.Кирил и Методий.
- Какъв се вижда българският език на вашите студенти?
- Според мен, българският език носи в себе си някаква загадъчност. Той е славянски език, но същевременно е друг. Той е най-трудният език сред всички славянски езици. Казват, че имаме много общи думи. Да, но вижте, какво е значението им. Да вземем българската дума "година". По украински това е "час" (60 минути) и се изписва по абсолютно същия начин…
"Исках да опитам крем-карамел и боза"
- Пане Микола, кога за първи път посетихте България?
- През 1976 г. Бях преводач във "Влака на дружбата". По-възрастното поколение българи, сигурно, познава тази форма за общуване между бившите соцстрани.
- Какво ви впечатли най-много?
- Абсолютно всичко. Исках да опитам от това, за което съм чел. Например, крем-карамел, боза, шкембе-чорба. Сега понякога влизам в сладкарницата и си купувам една боза. Това ме връща към много приятни спомени. Сещам се за българските си приятели. Тогава, през 1976 г. един от тях - Марин Илиев, оперен певец от Бургас, ме заведе в Созопол. Въпреки че беше средата на ноември, останах очаровен от града, от морето, от екзотиката…
- След това колко пъти сте идвали тук?
- Много. Бях на стаж, на летни семинари по български език, при подготовката на разговорника. Между другото, писах украинско-българския разговорник през 1990 г. Бурно, епохално време! Приятелите ми от Института по български език ми даваха ключ от архива, казваха, да се заключа, и тръгваха по митингите - пред радиото, пред парламента.
"В България вече не ни бъркат с руснаците"
- Сега сте дипломат, отговаряте за културните връзки. Как се развиват те?
- За голямо съжаление, от 1996-1997 гг., когато съответно в София и Киев се проведоха Дни на културата, не се състоя нито една голяма акция. Убеден съм, че Украйна трябва да засили своето културно присъствие в България. Радва ме, че тук много хора вече не ни възприемат като част от Русия, вече не ни наричат руснаци. Но трябва да се положат още усилия.
- През март вие посетихте село Знаменосец. Какво ви впечатли?
- Март мина под знака на Тарас Шевченко. Най-голямо впечатление ми направи това, че инициативата да се направят тези тържества идваше от хората, от българите, и ние им помагахме. Да знаете каква вечер, посветена на 185-годишнината от рождението на Кобзар, организира Вълчо Койчев Вълчев - директор на училище в с.Знаменосец и кметът на община Раднево Георги Костов! Това е нещо незабравимо! А Иванка Янкова от Пловдив. Заедно с местната библиотека тя спретна много хубава изложба. В Софийския университет студентите-украинисти изнесоха чудесен рецитал по стиховете на Шевченко, за него говориха нашият посланик Вячеслав Похвалский, доцент Лидия Терзийска, поетът Матей Шопкин. Богата изложба на Шевченковите творби беше организирана и в Националната библиотека "Св.св.Кирил и Методий" в София. Там видях женевското издание на Кобзар, с което не могат да се похвалят мнозина украински библиотеки. Посетителите имаха възможност да се запознаят и с графиките на Тарас.
- В миналия брой "Украйна прес" писа, че варвари са осквернили паметника на Михайло Паращук. Полицията успя ли да ги открие?
- Уви. Толкова много се направи за този паметник!
- Доколкото ни е известно, работата по програмата "Михайло Парашчук" продължава.
- Да и нейната движеща сила са Емине Хакова от Централния държавен архив и Виталий Москаленко, мой предшественик. Сега те работят върху каталога "Михайло Парашчук и украинската емиграция в България". възхитен съм от пани Хакова. Тя като че ли най-добре разбра, какво представлява Парашчук - този виден наш скулптор, живял в София над 40 г., и направи всичко възможно не само да го запази за Украйна, но и да го покаже на Украйна. Саможертвата на Емине Хакова заслужава да бъде отбелязана с наша висока държавна награда.
"Украинската диаспора се организира"
- Успяхте ли да се срещнете с нашата диаспора тук?
- Засега само със софийската и варненската. В края на миналата година в столицата се създаде украински клуб, чийто председател е Иван Дешов. Той организира украинците и това е много добре. Виден представител на нашата диаспора в София е моделиерът Ирина Сардарева. Тя се гордее, че е украинка и работи за украинската кауза.
Украински клуб се създава и във Варна. Там активисти са Таня Ботева, Галя Ненова и други. Добре работи нашето дружество и в Бургас, чийто лидер е Мариян Горбан. Познавам патриарха на нашата диаспора в Болгария Сергий Юзефович от Велико-Търново. Там около него се организират местните украинци.
Разбира се, ще бъде пресилено да кажа, че украинската диаспора в България е като в Полша или Канада. Всички наши емигрантски организации тук, впрочем, както и другите, са били забранени през 1944 г. и възраждането им няма да е лесна работа.
- Преди няколко години посолството на Украйна направи опит да събере българите, завършили украински вузове…
- Както се казва, по въпроса се работи. Предполагам, че в средата на май такава среща ще се проведе. Между другото, някои украински възпитаници заемат ключови позиции в държавата, те могат да спомогнат за развитието на двустранните отношения във всички сфери. Нещо повече - те са нашето лоби в България и сме длъжни да ги привлечем за благото на двете страни.
Много ми се иска след три години, когато свърши мандатът ми, да видя, че благодарение на моите и на колегите ми усилия, на усилията на предшествениците ни Украйна и България са станали още по-близки.
- "Украйна прес" ви желае успех.
Разговора проведе Василь Жукивский
"Украйна прес", София, април 1999 г.



   

УКРАЇНСЬКА ГРОМАДА В БОЛГАРІЇ>>>

ІV ВСЕСВІТНІЙ ФОРУМ УКРАЇНЦІВ - репортаж, виступи, інтерв'ю, огляд мас-медіа, фоторепортаж, враження>>>