Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ГОЛЯМАТА “ТРОЙКА”, ИЛИ КИТАЙСКИ ДОМАКИН И ДВАМА ГОСТИ? КАК СИ ПОСТАВИ ПУ НА МЯСТОТО МУ В ШЕНЧЖЕН

Киев, 19 ноември 2026.– В китайския Шенчжен се състоя безпрецедентна среща на лидерите на САЩ, Китай и Русия. Доналд Тръмп, Си Цзинпин и Владимир Путин обсъдиха бъдещето на ООН, ядрената сигурност, енергетиката и международния ред. Зад външната демонстрация на единство обаче се криеше съвсем различна картина: Пекин недвусмислено даде да се разбере на Москва кой в тази геополитическа тройка определя правилата на играта.

Днес светът стана свидетел на събитие, което Кремъл предварително се опитваше да представи като нова Ялтенска конференция. Руската пропаганда разчиташе на символично завръщане на Москва в клуба на държавите, които решават съдбата на света. Реалността обаче се оказа значително по-неудобна за Путин.

Тристранната среща продължи 90 минути. Резултат от нея е съвместна декларация с четири основни момента. Лидерите се съгласиха да насърчават реформирането на ООН, да увеличават производството и доставките на нефтопродукти, да водят диалог за намаляване на ядрените рискове и за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие. Като отделна точка беше записан принципът за недопустимост на злоупотребата с правомощия от страна на Международния наказателен съд и необходимостта от зачитане на имунитета на държавните служители.

Последната точка има особено значение за Путин, срещу когото МНС е издал заповед за арест по подозрение във военни престъпления в Украйна. На практика Москва получи възможност да демонстрира политическа подкрепа за претенциите си за неприкосновеност на руското ръководство. Същевременно това не означава отмяна на заповедта или юридическа промяна на статута на руския президент.

Украйна остана извън рамките

Най-важното за Киев е, че в съвместната декларация няма нито едно конкретно решение за руската война срещу Украйна. Не става дума нито за прекратяване на бойните действия, нито за механизми за принуждаване на Москва към мир, нито за гаранции за сигурност на Украйна.

Путин очевидно е разчитал да използва срещата, за да налага собствените си условия за приключване на войната. Главната дипломатическа победа на Кремъл обаче се ограничи до самия факт на присъствието на руския президент на една маса с лидерите на двете най-големи икономически и военни сили в света.

Тръмп заяви, че срещата има историческо значение и че са необходими съкращения на ядрените арсенали. Китай обаче не бърза да поеме съответни ангажименти. Ядреният му потенциал засега значително отстъпва на американския и руския, а оттам Пекин няма интерес от въвеждането на ограничения, които биха могли да сдържат по-нататъшното нарастване на военната му мощ.

Друг важен момент е енергетиката. Договореността за увеличаване на производството и доставките на нефтопродукти потенциално е изгодна за Русия, която се опитва да запази приходите си от износ на енергоносители. Документът обаче не съдържа конкретни ангажименти за отмяна на санкции или за отваряне на нови пазари за руския петрол.

Как Си Цзинпин показа на Путин мястото му

Най-красноречива част от срещата на върха обаче не беше съвместната декларация, а дипломатическата режисура на китайския домакин.

Още преди началото на преговорите Пекин демонстрира, че статутите на двамата поканени президенти за него изобщо не са еднакви. Доналд Тръмп беше посрещнат лично от Си Цзинпин до трапа на самолета. Путин пък беше посрещнат не от китайския лидер, а от Цай Ци – високопоставен представител на ръководството на Комунистическата партия на Китай, който заема петото място в политическата йерархия на страната.

Унизителните за Кремъл детайли с това не свършиха. При пристигането на Путин не беше изпълнен държавният химн на Русия – вместо него прозвуча музика от балета “Лешникотрошачката”. Когато се появи Тръмп, оркестърът изпълни американския химн.

Не по-малко красноречива беше церемонията по общата снимка. Си и Тръмп застанаха един до друг, а на Путин беше посочено място встрани от тях. Видеозаписи показват как след ръкуването китайският и американският президент с жестове насочват руския лидер настрани.

Дори на тържествения банкет Путин не получи възможност да разговаря с Тръмп: президентите бяха настанени на различни маси. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков беше принуден да обяснява на журналистите, че лидерите им не са могли да разговарят заради разпределението на местата.

Всичко това трудно може да се нарече случайно стечение на обстоятелствата. В международната дипломация протоколът не е просто церемониална формалност, а инструмент за демонстриране на политически статут. И Китай се възползва от този инструмент напълно.

Путин искаше да изглежда равноправен участник в новия световен триумвират, но получи ролята на гост, на когото домакините са определили място. Особено показателно е сравнението с Тръмп: на американския президент Пекин оказа най-високи почести, а на руския – значително по-скромен протокол.

Зад това стои не само личното отношение на Си към Путин. Това е отражение на реалното съотношение на силите. Китай има икономика, приблизително осем пъти по-голяма от руската, значително по-мощни технологични възможности и много по-широко пространство за международен маньовър.

Русия пък, затънала във войната срещу Украйна, все повече зависи от китайските пазари, технологии и икономическа подкрепа. Москва се нуждае от Пекин много повече, отколкото Пекин от Москва.

Вместо нова Ялта – нова йерархия

Срещата на върха в Шенчжен показа една важна тенденция: Русия вече не може да претендира за ролята на равен партньор на Китай. Путин може колкото си иска да говори за многополюсен свят, но в действителност все по-често се озовава в ролята на младши партньор на Пекин.

Си Цзинпин получи това, заради което, изглежда, е организирал срещата: възможността да се изправи пред света като домакин на терен, около който са принудени да се въртят Вашингтон и Москва. Той не пое никакви сериозни ангажименти по отношение на Украйна, не се съгласи на конкретни ограничения на китайския ядрен потенциал, но демонстрира собствената си дипломатическа тежест.

За Путин пък тази среща беше поредният опит да докаже, че Русия остава велика държава. Снимките, протоколът и резултатите от преговорите обаче разказаха малко по-различна история.

Вместо нова Ялта светът видя нова йерархия, в която Пекин все по-уверено заема първото място, Вашингтон остава глобален конкурент, а Москва е принудена да се задоволи с ролята на младши, регионален, участник.

А най-неприятното за Кремъл е, че този път мястото му на Путин е показано не от западните му противници, а от този, когото руската пропаганда нарича стратегически приятел.(УВести)