Киев, 05 ноември 2026.- Президентската партия почти винаги търпи загуби на междинните избори, а тазгодишните конгресни надпреварвания не са изключение: вчера демократите получиха убедително мнозинство и в двете камари (“синя вълна”, дори “цунами”), пише Олег Шамшур – бивш посланик на Украйна в САЩ и Франция, за “Дзеркало тижня”.
Това е присъда над политиката на “втория Тръмп”, най-вече в икономиката: той не овладя инфлацията, а непопулярната му война с Иран предизвика рязко поскъпване на горивата. Добавят се тревогите от “имперското президентство”, разклащането на основите на политическата система и безпрецедентната корупция във висшите ешелони на властта. Коалицията, донесла победата му през 2024 г., се разпадна.
Първо. Настъпва период на “разделено управление”: нито президентът, нито опозицията могат да реализират програмата си. Демократите могат да приемат закони, но нямат 2/3 от гласовете, за да преодолеят президентско вето (Тръмп вече обеща да бъде президент-ветоносец). Само в бюджетните разходи Конгресът може да принуди Тръмп към компромис, и то с ограничения.
Второ. Контролът над Камарата на представителите и Сената дава възможност за изслушвания и разследвания: делото на педофила Епштейн, личната корупция, войната в Иран, министърът на войната Пит Хегсет, фиаското на Департамента за правителствена ефективност на Илон Мъск, политическото използване на министерството на правосъдието. Белият дом обаче отдавна подготвя контрамерки и умее да използва правни вратички, да игнорира неизгодни решения и да управлява чрез укази. Импийчмънтът е по-скоро политическа декларация: нужни са 2/3 от сенаторите, а такова мнозинство партия е имала за последно през 1965–1967 гг.
Трето. За да спечелят през 2028 г., демократите трябва да излязат отвъд протестния вот и да предложат привлекателна алтернатива на Тръмп. Засилва се лявото им, социалистическо крило със собствен дневен ред.
Четвърто. Загубата може да даде старт на преформатиране на Републиканската партия и дистанциране от Тръмп. Но популярността му сред привържениците на MAGA ще тежи при избора на кандидат за 2028 г., затова влиянието му ще се запази поне до края на мандата.
Обобщение за вътрешната политика: следват две години на стагнация и ожесточено междупартийно противопоставяне. Поражението едва ли ще накара Тръмп да “смекчи тона”, по-скоро ще го направи по-агресивен и ще го подтикне да търси виновници. Изборите сочат и криза на двупартийната система: възможно е да се появят нови политически групировки.
Пето. Малко вероятно е резултатът да повлияе на външната политика на САЩ, където водеща е ролята на президента. Конгресът не може да спре войната в Иран, защото вето се преодолява отново с 2/3. Същото важи за опитите на демократите да възобновят помощта за Украйна, да спрат плановете на Тръмп за “светло бъдеще” с Русия и да затегнат санкциите. Дори при отпуснато финансиране президентът може просто да забави или да откаже използването на средствата.
Изводът: отношенията ни със САЩ ще зависят от капризите, егоистичните сметки и действията на Тръмп и неговия послушен екип. Разгневеният от поражението президент може да обвини “непокорните украинци”. Нужно е да се работи с новия Конгрес по всички азимути, ефективно и професионално, препоръчва Олег Шамшур.(УВести)