Киев, 21 септември 2026.- Русия отдавна води пълномащабна хибридна война срещу Европа. Въпреки това европейските институции и държавите – членки все още са склонни да игнорират тази заплаха или да избягват правната й квалификация като война, пише Олексий Ижак от Националния институт за стратегически изследвания в Киев за “Дзеркало тижня”.

Саботажът като ежедневна реалност

Последните събития доказват, че хибридната стратегия на Кремъл вече не е просто информационно влияние или кибератаки – тя се развива във физически актове на насилие и саботаж на територията на страните от НАТО и ЕС.

Военни провокации и атаки: изстрелвания на сигнални ракети от руски кораби към датски военни хеликоптери, сваляне на руски дронове от изтребители на НАТО над Литва и Румъния, редовно навлизане на безпилотни летателни апарати в полското въздушно пространство и удари по инфраструктура в близост до границите на ЕС.

Тероризъм и саботаж: Министерството на правосъдието на САЩ разкри мрежа от руски разузнавателни служби, които са вербували изпълнители за наблюдение, поръчкови убийства в САЩ и Европа, а също така са подготвяли саботажи на граждански и военни инфраструктурни обекти.

Военни атаки: Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС Кая Калас подчертават, че събития като руската операция на летище Лайпциг с използване на материали с военно предназначение са целенасочени атаки срещу целия Европейски съюз, а не случайни инциденти. Хибридните заплахи стават все по-малко “хибридни” и все повече се превръщат в пряка въоръжена агресия.

Защо Европа реагира бавно? Основната причина за инерцията на Запада се крие във високия правен праг за дефиниране на война и остарялата визия за заплахите за сигурността.

Капанът на международното право

Уставът на ООН и член 5 от НАТО изискват ясен праг за “въоръжено нападение” или “акт на агресия”. Русия умишлено действа в “сива зона” – нейните саботажи, палежи, кибератаки и използването на наемници са внимателно прикрити, за да се предотврати правен претекст за активиране на механизми за колективна отбрана на Запада.

Вето на ООН: Съгласно Устава на ООН, основните арбитри на войната са Съветът за сигурност, където Москва има право на вето, което прави невъзможно действията й да бъдат правно признати за агресия на това ниво.

Липса на терминология: В международното право няма правна дефиниция за “хибридна война”, така че няма отделни механизми за автоматичен отговор за институциите за сигурност.

Синхронизация: РФ може да чака с години студът и високите цени на енергията в една държава да съвпаднат с ключови избори, като едновременно с това манипулира енергийните доставки на международните пазари, купува маргинални политически партии и подготвя предварително вълни от терористични атаки и бежански потоци. Когато други елементи се слеят, РФ разполага и с по-бързи инструменти за влияние в ръкава си – информационни операции, кибератаки, изненадващи военни учения, анонимни дронове и цивилни лодки с ударен потенциал. Русия сега може, както и преди, да убие човек, да подпали склад, да подкупи политик, да изпрати отровен пакет до държавна институция и да проведе информационна операция. Русия е правила това и ще го прави, докато съществува сегашният й режим. Но без синхронизация с икономическите процеси, изборите и военните маневри, това не позволява на РФ да постигне кинетичния ефект на хибридната война, който по ефективност би бил равен на военна агресия, на която НАТО евентуално би могъл да отговори.

Страх от ескалация: Европейските лидери, спомняйки си опита от двете световни войни, изместват критериите за разграничаване на войната от мира към конвенционален конфликт с използването на всички видове оръжия. Избягвайки думата “война”, Европа се опитва да отложи пряката конфронтация, но в действителност само насърчава по-нататъшна ескалация от страна на РФ.

Какво е необходимо за отбрана?

Москва възприема сдържаността като слабост. За да спрат хибридната стратегия на Русия, Европа и нейните съюзници трябва:

– да преразгледат правните и практическите подходи за дефиниране на въоръжена атака;

– да приложат проактивни мерки за реагиране на саботаж, кибератаки и нарушения на въздушното пространство, без да чакат материални разрушения в мащаба на голяма конвенционална война;

– да признаят, че хибридна война срещу ЕС и НАТО вече е в ход и изисква консолидиран отговор.

Европа вероятно вече добре разбира характера на войната на Русия срещу нея и не си прави илюзии дали руснаците я искат: искат, но война с безнаказаност и победа. Това ограничава способността на Русия да ескалира. Трудността е, че механизмът за отблъскване на руската хибридна агресия трябва да бъде внедрен едновременно в НАТО, ЕС и националните правителства. Европа работи по това, но изглежда по-бавно, отколкото РФ модернизира инструментите си за хибридна атака.(УВести)