София, 08 ноември 2026 г. – Светата грижа за думите, които ни изграждат, се простира през вековете като невидима нишка, здраво свързваща украинската и българската земя. Когато говорим за цивилизационен избор, за духовност и несломимост на духа, колкото по-дълбоко разгръщаш страниците на историята, толкова по-остро усещаш: наследството на Солунските братя Кирил и Методий не е просто азбука – кирилица, и свещени текстове. То е основата на свободата, върху която е израснал големият културен континент на Източна Европа.

В тези есенни дни (на 3 ноември), под сводестото величие на столичните “Централни хали” (Central Sofia Market Hall), София отново стана място на жива, пулсираща мисъл в рамките на станал популярен дискусионния клуб “Украинско-български преглед”. С модератор доц. Олена Чмир (на снимката) – преподавател по украински език в СУ “Св.Климент Охридски” и в Киевския национален университет “Тарас Шевченко”, публичното обсъждане на “Идеите на Св.Св. Кирил и Методий и Украинското национално възраждане” се превърна в дълбок исторически диалог. Това беше разговор за това как светлината на просвещението, запалена в древността, си е пробивала път през ледената дебелина на имперските забрани и е вдъхновявала украинските будители в борбата за собствена идентичност.
От киевските извори до сърцето на Славянството
Столетия наред украинските земи са дишали в унисон с българската духовна традиция. Както отбеляза по време на дискусията доц.Албена Стаменова, старобългарското влияние върху формирането на украинското езиково пространство е огромно и неоспоримо: съвременният украински език грижливо пази почти хиляда (975) старобългарски думи – това е близо една трета от първоначалния им брой в староруския език: явлення, агнець, беззаконник, бісер, воздух, глава, Господь, доблесть, духовний, злодій, жертва, зцілити, іменитий, каятися, клич, ключар, книга, лицемір, лобний, лукавство, милосердя, молитва, насилля, християнин и др. Това не е просто лексика, а код на нашата обща културна памет, преживял нашествия, поробване и опити за асимилация.

Когато християнската светлина достигна бреговете на Днепър, тя донесе със себе си книжовна култура, която положи основите на европейската идентичност на Киевска Рус. А векове по-късно, в епохата на европейската “Пролет на народите”, същите тези идеи за духовна свобода и равенство между народите се възродиха в дейността на Кирило-Методиевото братство (1845-1847 г.) в Украйна.
За това споменаваха уважаваните гости на срещата. Проф. Петро Кралюк – бивш заместник-ректор на Острозката академия, от разкри дълбоко връзката между мисията на светите братя и украинската философска мисъл, която винаги се е стремяла към самостоятелност и висок етичен порив.
От своя страна историкът и дипломат д-р Анна Тертична построи удивителен летописен мост към ХХ век, припомняйки изданията на дипломатическата мисия на Украинската Народна Република в София (1918-1922 гг.). По страниците на тези периодични издания е живяла паметта за Тарас Шевченко – радикален член на Кирило-Методиевото братство, чийто пророчески гений е мечтаел за свободна славянска федерация на свободни народи.
Имперският мрак срещу светлината на будителите
Руската империя винаги панически се е страхувала от украинофилството, виждайки в него смъртна заплаха за своя шовинистичен затвор на народите. Царският режим е знаел: щом един народ осъзнае историческите си корени, своя език и правото си на самоопределение, империята е обречена.
Срещу този тъмен деспотизъм се изправят нашите титани на духа: Микола Костомаров, Володимир Антонович, Михайло Драгоманов, Михайло Грушевски, Пантелеймон Кулиш, Иван Франко. Те не просто са писали истории или стихове – те са градили ментални барикади. Взимали са за основа вечните идеали на Кирил и Методий и са ги превръщали в оръжие на националното възраждане.
И днес, когато България и Украйна отново застават рамо до рамо пред предизвикателствата на времето, този общ исторически опит звучи особено проникновено. Да бъдеш будител не означава просто да помниш миналото. Това е да поемеш отговорност светлината на словото никога да не угасне под ударите на мрака.(УВести)
На снимката горе: паметник на Св.св. братя Кирил и Методий, княгиня Олга и Андрей Първозвани в Киев