Киев, 04 ноември 2026.- Демократите получиха контрол над двете камари  на Конгреса на САЩ и нанесоха на Доналд Тръмп един от най-болезнените политически удари. За Киев това е шанс американската подкрепа отново да излезе на дневен ред, да се засили санкционният натиск върху Русия и да се ограничат възможностите на Белия дом да действа без контрол от законодателите. Но тази победа не гарантира автоматично възобновяване на военната помощ, пише “Українська правда”.

Междинните избори в САЩ на 3 ноември завършиха със съкрушително поражение за Републиканската партия. Демократите превзеха контрола над Сената и Камарата на представителите, а техни кандидати постигнаха победи дори в щати, които десетилетия наред се смятаха за непоклатими републикански бастиони.

По предварителни резултати, демократите получават 54 места в Сената и 228 мандата в Камарата на представителите, където за мнозинство са нужни 218 гласа. Преброяването на бюлетините в част от районите все още продължава, но общият резултат от изборите вече е очевиден.

Особено символична стана победата на демократа Адам Гамилтон в Канзас – щат, който не е избирал сенатор демократ от 1932 г. В Тексас победа постигна демократът Джеймс Таларико и така нанесе на републиканците поредния болезнен удар.

Причините за изборния разгром на Тръмп далеч надхвърлят външната политика. Както съобщава Ройтерс, американците са били разгневени от скъпотията, тарифната политика на президента, войната с Иран и обвиненията в корупция. Около седем от десет анкетирани избиратели са искали Конгресът да засили контрола върху президента.

Тръмп призна резултатите от гласуването и заяви, че е готов да си сътрудничи с демократите. В същото време предупреди, че може да налага вето върху законопроекти, които сметне за неприемливи.

Кой в новия Конгрес ще защитава Украйна

За Киев от принципно значение ще бъде смяната на ръководството на двете камари след 3 януари 2027 г., когато новоизбраните законодатели ще положат клетва.

В Сената лидер на мнозинството, както се очаква, ще стане демократът Чък Шумър. Той изигра важна роля за осигуряването на американската помощ за Украйна, по-специално по време на борбата за деблокиране на съответния законопроект през 2024 г.

Крис Кунс, който запази сенаторския си мандат от Делавер, може да оглави комисията на Сената по международни отношения. Това ще създаде допълнителни възможности за подкрепа на инициативи за военна помощ за Киев, санкции срещу Москва и контрол върху външната политика на администрацията на Тръмп.

В Камарата на представителите председател най-вероятно ще стане демократът Хаким Джефрис – последователен привърженик на Украйна. Той подкрепяше предоставянето на американско оръжие на Киев и се противопоставяше на облекчаването на санкционния натиск върху Русия.

Ключовата за Украйна комисия по външните работи може да бъде оглавена от Грегори Микс. Именно той налагаше законопроекти за подкрепа на Украйна и за засилване на икономическия натиск върху Кремъл.

Сред другите привърженици на Киев, които са запазили или са спечелили мандати, са конгресменката от украински произход Марси Каптур, конгресменът Евген Виндман и републиканецът Джо Вилсон. Присъствието им е важно, защото подкрепата за Украйна не бива да остава работа само на една партия.

Помощ за Украйна и нови санкции срещу Русия

Една от най-важните инициативи може да бъде повторното разглеждане на законопроекта Ukraine Support Act, внесен през 2025 г. Документът предвижда военна помощ за Украйна, подкрепа за следвоенното възстановяване и допълнителни санкции срещу Русия.

По-рано инициативата получи подкрепата на 226 конгресмени, включително републиканци, но така и не стигна до Сената. Сега, когато демократите ще контролират двете камари, перспективите за придвижването й може да се подобрят.

Друга посока е ограничаването на икономическото сътрудничество с Москва. Микс се обявяваше срещу така наречената “дизелова сделка”, която позволи износ на руско дизелово гориво за САЩ. Новият състав на Конгреса ще има повече възможности да разгледа законодателни инициативи, насочени към прекратяване на такива операции.

Все пак сред привържениците на Украйна има и загуби. Републиканецът Браян Фицпатрик загуби изборите, а Дон Бейкън и Мич Макконъл не се кандидатираха. За сметка на това не беше преизбрана Виктория Спартц, която впоследствие зае позиции, допринесли за блокирането на помощта за Киев.

В новия Конгрес ще останат и политици, които се противопоставят на засилването на подкрепата за Украйна или критикуват санкциите срещу Русия. Така че дори при демократично мнозинство борбата за конкретни решения ще продължи.

Защо Тръмп няма да загуби всичките си лостове

Победата на демократите не означава, че те ще могат безпрепятствено да водят собствена външна политика. Президентът на САЩ запазва правото на вето, а за преодоляването му Конгресът се нуждае от подкрепата на 2/3 от гласовете и в двете камари.

В същото време законодателите контролират федералния бюджет, могат да провеждат разследвания на дейността на администрацията, да викат длъжностни лица на изслушвания и да блокират отделни решения на Белия дом. Това значително засилва техните преговорни позиции.

Тръмп вече даде да се разбере, че може да стане “мистър Вето”. Затова между президента и Конгреса се очаква сложно политическо противопоставяне, в което въпросът за Украйна също може да стане предмет на пазарлък.

За Киев основният извод е, че изборите създадоха нов прозорец на възможности. Засилването на позициите на привържениците на Украйна, перспективите за разглеждане на законопроекти за помощ и санкции – всичко това може да промени баланса на силите във Вашингтон.

Но на Украйна са нужни не само декларации за подкрепа, а конкретни решения: оръжие, финансиране, засилване на санкциите срещу Русия и гаранции за дългосрочна помощ. Дали ще се успее победата на демократите да бъде превърната в такива решения, ще стане ясно след началото на работата на новия Конгрес през януари догодина.(УВести)