Киев, 01 ноември 2026.- Кремъл се опитва да постигне от САЩ икономически отстъпки и развитие на делови отношения с Русия, като същевременно отказва всякакви компромиси за прекратяване на войната срещу Украйна. Москва се стреми и да отстрани европейските държави от участие в мирните преговори. Това се казва в доклад на Института за изучаване на войната (ISW).

Анализаторите обръщат внимание на противоречивите изявления на руски представители относно сделката между САЩ и Русия за дизелово гориво, сключена на 9 октомври.

По-конкретно, външният министър на Русия Сергей Лавров заяви на 27 октомври, че сделката между САЩ и Русия за дизеловото гориво е “чисто делова сделка” и че тя не е предвиждала никакви условия, които да задължават Русия към политически действия или към отчитане на въпроси на сигурността в замяна на закупуването на руски дизел от Съединените щати. Лавров посочи още, че информационната война около Украйна ще продължи и дори има “тенденция към ескалация”.

Подобно на него, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 13 октомври, че “няма пряка връзка” между сделката между САЩ и Русия за дизеловото гориво и преговорите за прекратяване на войната в Украйна.

Междувременно генералният директор на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, който е приближен до Путин човек, заяви на 12 октомври, че дизеловата сделка уж подпомага усилията за мир в Украйна, а на 17 октомври – че спирането на някои санкции на САЩ срещу Русия ще допринесе за “траен мир” в Украйна.

В ISW смятат, че тази риторика на руските представители има конкретна цел: да отдели икономическите сделки със САЩ от мирните преговори, за да получи икономически отстъпки от Щатите, които да подкрепят по-нататъшните военни усилия на РФ. Самата Русия, отбелязват анализаторите, не е направила никакви отстъпки, които да позволят каквито и да било смислени мирни преговори.

Друго направление в действията на Кремъл остава опитът да изключи Европа от мирните преговори за Украйна. В същото време Москва отново лансира искания за намаляване на присъствието на НАТО в Европа.

Лавров заяви, че телефонният разговор на президента на Русия Владимир Путин с президента на Финландия Александер Стубб и министър-председателя на Норвегия Йонас Гар Стьоре показва желанието на Европа да се “вмъкне” в мирните преговори. А помощникът на президента на Русия Ушаков каза, че Русия, Украйна и САЩ не предвиждат да има европейски представители на планираните тристранни мирни преговори през ноември.

Песков обаче заяви на 25 октомври, че Русия ще подкрепи европейски преговарящ, особено такъв, който иска да съдейства за мирно уреждане.

“Изявлението на Песков показва, че Русия ще подкрепя само онези европейски преговарящи, които ще се поддадат на максималистичните искания на Русия за пълна капитулация на Украйна”, смятат анализаторите. За такъв се смята Виктор Орбан – бивш премиер на Унгария, или Роберт Фицо – настоящ премиер на Словакия.

Обръща се внимание на това, че изявленията на Лавров и Ушаков са прозвучали на фона на подновяването от Кремъл на исканията, които Русия е отправила още през декември 2021 г. Тогава Москва, по-специално, е настоявала да се ограничи разширяването на НАТО и да се намали военното присъствие на алианса до нивото, съществувало преди 1997 г.

Според оценката на ISW, изпълнението на тези искания на практика би дало на Русия право на вето върху вътрешната политика на НАТО и би ограничило суверенното право на много европейски държави самостоятелно да избират военните си съюзи.

Анализаторите напомнят, че Кремъл редовно се опитва да отстрани европейските лидери от преговорите за приключване на войната, като представя Русия и Съединените щати като единствените страни, които трябва да определят условията на мирното уреждане на украинския въпрос.

Съветникът на ръководителя на президентската администрация на президента на Украйна Сергий Лещенко заяви, че Киев е готов да обсъжда демилитаризирана зона в Донбас. Той обаче подчерта, че териториалните въпроси трябва да се обсъждат на ниво лидери на държави, а не от технически преговорни групи.(УВести)