Киев, 17 октомври 2026.– За една седмица през октомври Украйна се сблъска с безпрецедентен поток от решения и изявления от отвъд океана, които заедно формират класическа схема на когнитивен натиск, пише Олег Семенко.

И така:

Дизелова сделка на САЩ с Русия: Министерството на финансите на САЩ издаде лиценз за внос на руско дизелово гориво до април 2027 г. без никакви отстъпки от страна на Москва. По данни на анализатори, става дума за милиони тонове гориво и милиарди долари за руския бюджет. Това решение противоречи на логиката на изтощаването на руските рафинерии, върху което украинските сили работеха с месеци.

Указания за избори: Призивът към украинците да “изберат нов президент” в условията на военно положение и ежедневни обстрели противоречи на основни демократични принципи на суверенитета, тъй като само народът решава съдбата на собствената си власт.

Едностранно “примирие”: Енергийното примирие се оказа несъгласувано: то върза ръцете само на украинската страна, докато агресорът още същия ден удари Харкивската ТЕЦ-5 и гражданската инфраструктура.

Технически ограничения и разузнаване: Ограничаването на скоростта на терминалите Starlink за украинските дронове доведе до загуба на връзка в критични моменти от операциите. Това се съчетава със слухове за възможна пауза в обмена на разузнавателна информация.

В теорията на НАТО когнитивната война има за цел не да унищожи армията, а да принуди обществото и лидерите сами да стигнат до нужното на агресора заключение – да се създаде усещане за безизходица и изолираност. За държава, която води петата година пълномащабна отбранителна война, тези събития станаха диагноза за загубата на надежден партньор заради политическа конюнктура.

Демокрация или разменна монета?

Демокрацията не е само избори, а и върховенство на закона, уважение към суверенитета и подкрепа за свободните народи. Но в условията на изборни цикли краткосрочните ползи – цифрите на бензиностанциите, рейтингите, стремежът към бърза “сделка”, изкушават политиците да рискуват с фундаментални ценности.

Бенджамин Франклин предупреждава още през 1755 г.: “Тези, които са готови да се откажат от основната свобода в замяна на временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност”. Когато лозунгът за свобода се превръща в натиск върху жертвата на агресия, вълните на нестабилност разрушават глобалното доверие, а предадени се чувстват преди всичко военните на фронта, за които партньорството е част от бойната верига.

Цената за Америка и вътрешният разкол

Временното охлаждане на отношенията с Киев и отстъпките към Кремъл имат висока цена за самите Съединени щати:

Загуба на доверие на съюзниците: Партньорите в Азия (Япония, Южна Корея, Тайван) и на източния фланг на НАТО виждат, че подкрепата може да бъде “изключена” според изборния календар, и започват да търсят собствени гаранции.

Ресурс за оста на автокрациите: Милиарди долари за дизел отиват в бюджета на държава, която задълбочава военното си сътрудничество с Иран, КНДР и Китай.

Загуба на уникален опит: Украйна е най-голямата в света лаборатория на съвременната война (дронове, РЕБ, логистика). Отчуждаването на Киев лишава Пентагона от аналитичен опит, за който не се налага да се плаща с живота на американски войници.

Удар по отбранителния пазар: Ситуацията със Starlink вече ускори европейските проекти за собствена военна свръзка.

Вътрешнополитически резонанс: Група американски сенатори от двете партии публично нарекоха дизеловата сделка “предателство към народа на Украйна” и “подарък за противника”, което свидетелства за липса на консенсус по такъв курс дори в САЩ. Същевременно ЕС подготвя собствени санкции, учейки се да действа без Вашингтон.

Защо светът не може да спре агресора?

Основният въпрос остава открит: защо, разполагайки с колосално икономическо и военно превъзходство, светът не може да спре една държава и един човек? Причините се крият в системната слабост на международните институции:

Парализа на ООН: Съветът за сигурност е блокиран от правото на вето на самия агресор, Будапещенският меморандум се оказа хартия без механизъм за изпълнение, а решенията на Международния наказателен съд и на ОССЕ се игнорират или блокират.

Асиметрия на времето: Автократите мислят в десетилетия, докато демократичните лидери зависят от кратки изборни цикли. Агресорът знае, че е достатъчно да изчака следващите избори и умората на партньорите.

За да се промени тази система, са необходими конкретни стъпки: реформа на Съвета за сигурност на ООН с отнемане на правото на вето на страната в конфликта, гаранции за сигурност с автоматични тригери, защита на критичната военна инфраструктура от политически настроения и многогодишни пакети помощ, приети на равнище закони.

Изводи

За Украйна когнитивният натиск е война за собствената воля за съпротива. Не можем да контролираме чуждите изборни календари, но можем да контролираме собствената си устойчивост: да увеличаваме производството на оръжие, да диверсифицираме връзките и партньорствата, да запазваме единството на обществото.

За Америка сегашните решения не са присъда, а изпит за здравината на институциите. Но всяка такава политическа грешка струва най-скъпото – човешки животи. Както казва Роналд Рейгън, свободата трябва да се извоюва за всяко поколение наново, и днес Украйна го прави не само за себе си, а и за целия свободен свят.(УВести)