Киев, 12 октомври 2026.– Късно вечерта на 9 октомври (по киевско време) стана известно, че Путин и Тръмп са се договорили за доставки на дизелово гориво от Русия.

Американският президент написа, че току-що е приключил “изключително успешна дискусия” с Путин, по време на която е постигнато съгласие Русия незабавно да достави над 300 хил. тона дизелово гориво на американския и световния пазар, още 500 хил. тона – през ноември, а 1 млн. тона – веднага след това, пише украинският политолог Володимир Фесенко.

“Освен това, предвид състоянието на своите дизелови рафинерии, Русия впоследствие, в най-кратък срок, ще достави 3 млн. тона дизелово гориво”. За реализацията на това споразумение Министерството на финансите на САЩ издаде общ лиценз, който разрешава определени операции с руско дизелово гориво, включително вноса му в САЩ. Според оповестената информация, разрешението е валидно до април 2027 г.

Вместо енергийно примирие във войната между Русия и Украйна се стигна до сепаративна сделка между Тръмп и Путин, които си размениха символични подаръци. Русия направи “жест на добра воля” към Тръмп – доставка на определена партида дизел в САЩ в навечерието на изборите за Конгрес. Тръмп много се надява, че това ще помогне на републиканците на междинните избори за Конгреса на САЩ. В замяна Путин получи временно премахване на санкциите върху износа на дизелово гориво от Русия

Но най-важното е, че на практика Кремъл получи неофициално разрешение да продължи разрушителните удари по Украйна поне през следващите шест месеца. Затова сделката между Тръмп и Путин може да бъде наречена “дизеловия Мюнхен” на Доналд Тръмп.

Забравете за “адските санкции” срещу Русия, които някои очакваха до 18 октомври съгласно закона на Линдзи Греъм. Тръмп е доволен като дете, на което руският диктатор е подарил бонбон. Путин хвърли куката с дизелова стръв и Тръмп с радост глътна тази кука.

Проблемът на тази сделка за Украйна не е само в това, че рухнаха почти последните надежди за някакво енергийно примирие. Споразумението е капан и за отношенията между САЩ и Украйна. Путин явно иска да постави Украйна в неизгодна позиция пред Тръмп. Той разбира, че Украйна ще продължи да отговаря на руските удари, включително с атаки по руските рафинерии.

И тогава Кремъл ще обвинява Украйна в провал на доставките на руски дизел за САЩ. Икономическите и политическите ползи от тази сделка за Тръмп ще бъдат ограничени както във времето, така и по реални последици.

Специалистите казват, че доставката на 300 хил. тона дизелово гориво на американския пазар, ако изобщо намали цената на дизела в САЩ, ще го направи минимално. В САЩ дневното потребление е 500 хил. тона дизел. Между другото, САЩ са и голям износител на дизелово гориво на световните пазари (около 1,5 млн. тона седмично, от 6 до 7 млн. тона месечно).

За Тръмп е важен ситуативният предизборен и тактически информационно-политически ефект от тази сделка. А Путин играе многоходова игра – както в реализацията на стратегията на отношенията си с Тръмп, така и в провокирането на криза в отношенията между САЩ и Украйна.

Затова трябва да действаме не емоционално, а премерено и гъвкаво. Това не означава прекратяване на ударите по руските рафинерии, но активните контакти с американците не бива да се прекъсват. За нас е важен не толкова Тръмп, колкото САЩ, и трябва да се запазят институционалните отношения с американската страна.

Необходимо е да се запазят контактите и в преговорния процес по руско-украинската война. Ефективността на американското посредничество в момента е максимално девалвирана, но не бива да се караме с американците и този преговорен процес трябва да се запази поне като перспектива.

Същевременно трябва да мислим (заедно с европейските партньори) за радикално обновяване на стратегията и тактиката на мирните преговори, а може би и за създаване на нова или паралелна преговорна платформа. Но през следващите шест месеца трябва да се съсредоточим върху съпротивата срещу Русия (както във войната, така и в дипломатическата сфера). Именно от това зависи и перспективата за евентуално възобновяване на мирните преговори, смята Володимир Фесенко.(УВести)