Киев, 12 октомври 2026 г. – Мостовете в тила под обстрел престават да бъдат опора. Фронтът се държи със свръхчовешки усилия, но зад гърба му все по-осезаемо се срутва онова, което властта трябваше да поддържа. Многомилиардната дупка в бюджета зее с бедност, а дължината на пътя не е изчислил никой. В нашата раница ресурсите се изчерпват, а чувалът на партньорите всеки момент може да се окаже затегнат. По-голямата част от обществото все още живее с илюзията, че най-лошото ще подмине домовете им, макар вражеските реактивни дронове и балистика още утре са способни да изключат инфраструктурата и икономиката на цялата страна. Войната се промени и на новите начини на врага да унищожава способността ни да се съпротивляваме вече не може да се отговаря по старому, пише Инна Ведерникова в “Дзеркало тижня”.
Времето на “турникета” за стягане на кървяща рана, което някога спаси Украйна на първия етап, безвъзвратно отмина. Коланът отдавна трябваше да бъде отпуснат и да започне тежката операция по системно преустройство на държавата. За да оцелеем, ни е нужна високоточна система – както във войската, така и в политикума. В армията новият главнокомандващ Михайло Драпатий се опитва да пробие стената на паркетния застой: чисти Генералния щаб, назначава бойни командири и се стреми да отдели стратегическия мозък на войната от непосредственото управление на войските. Все пак армията още е принудена сама да поддържа и темата за мобилизацията, от която са се дръпнали уплашено както местната власт, така и политическите елити. Превръщането на началото на военната служба в унижение вместо в дълг е пряк път към изтощаване на страната.
Междувременно в тила се разгръща паралич на държавното управление. Докато врагът разрушава енергетиката и логистиката, а дупката в бюджета достига 27 млрд. евро, парламентът спокойно излиза във ваканция, а правителството се оказва неспособно навреме да подготви пакета евроинтеграционни закони. Заради това е застрашено финансирането по програмата Ukraine Facility. Президентската администрация продължава да се държи за ръчното управление, страхувайки се от реформи, които могат да подкопаят влиянието на послушните силови структури. Системата продължава да харчи колосални ресурси за поддържането на самата себе си, оставяйки сенчестите схеми недокоснати, докато страната е принудена да моли партньорите за пари за протези за войници.
На външния фронт натискът достигна критична точка.
Белият дом преди изборите трескаво търси дипломатически пробив, като на практика ни тласка към неприемливи компромиси. Американски официални лица настояват да спрем ударите по руските рафинерии, заплашвайки с ограничаване на разузнавателните данни, и същевременно се договарят с Москва за доставки на нефтопродукти. Вашингтон ни помага да се отбраняваме, но паралелно отваря на врага възможности да печели милиарди за по-нататъшната война.
Европа, уплашена от цената на собствената си сигурност и уморена от украинската корупция и неефективност, също се превръща в крайно нестабилна опора.
Източникът на нашата сила не е в илюзиите и не в очакването на “мирни планове” от Вашингтон или на успокоителни приказки от президентската администрация. Силата е в способността честно да признаем реалността. Президентът трябва да направи последния избор: да излезе от топлата вана на користното обкръжение, да върне реални правомощия на институциите, да изчисти корупционната ръжда и наново да се договори с обществото за общ план, задължения и цена на борбата. Ако властта не се реши на промени, тя ще отреже на страната последните здрави крайници. Нужен ни е осъзнат избор на борба и мир, а не капитулация поради управленския хаос.(УВести)
Цялата статия на украински език може да прочетете тук.