Киев, 10 октомври 2026.- Руските обстрели на Киев и на други градове в Украйна станаха по-интензивни и по-изобретателни. В представите на Путин украинската съпротива се крепи на прищявката на “нацисткия режим”, а цивилните са заложници. Според Кремъл е достатъчно да се сплаши населението със заплахата от комунална катастрофа или смърт и страната ще капитулира.

Това убеждение обаче е погрешно. Опитът от Втората световна война доказва: ракетно-бомбеният терор над тила не принуждава към капитулация, а често, напротив, мобилизира гражданите, пише Свитлана Чунихина, заместник-директор на Института по социална и политическа психология на НАПН на Украйна.

Уроци от Лондон: митове и реалност на въздушния терор

В края на 30-те години, подготвяйки се за война с Германия, британското правителство се опасявало от масова паника и бягство на жителите. Властите привличали военни сили за възпиране на тълпата и избягвали строителството на големи подземни убежища, за да не се развие “бункерна психология” (shelter mentality). По покрайнините дори били издигнати “центрове за неврози” за лечение на очакваната епидемия от психични разстройства.

Последиците от реалните бомбардировки на Лондон и Ковънтри се оказали съвсем други:

Липса на масова паника: “центровете за неврози” стояли празни, а хората се съсредоточили върху практическите въпроси на безопасността и гражданската отбрана;

Адаптация към атаките: непрекъснатите нападения се понасяли по-леко от спорадичните, защото в паузите хората губели мобилизираността си;

Фатализъм срещу очакване: ракетите “Фау-1” предизвиквали напрегнато очакване дали двигателят ще замлъкне, а ракетите “Фау-2”, които долитали без предупреждение, породили фатализъм, което намалило психологическия ефект на сплашването.

По подобен начин допитвания в бомбардирани и небомбардирани германски градове през 1945 г. показали, че дори най-интензивните съюзнически нападения са понижавали морала само незначително и не са предизвиквали масови изяви срещу режима.

Психология на войната: постоянен травматичен стрес

По време на продължителна война хората са в състояние на постоянен травматичен стрес, на непрекъсната опасност в удължено настояще. Това преживяване има свои особености:

Колективен характер: ние сме под атака, защото сме граждани на Украйна. Съпричастността помага да се преодолее ужасът, макар че изтощението на общността затруднява взаимната подкрепа.

Адаптивност на страха: военният страх е реакция на реална заплаха. Той помага да се запази бдителността и да се различават степените на опасност, а не е признак на патология.

Непокорство към агресора: украинците страдат от агресия, но не са покорени от врага, което запазва шанса им да издържат.

Как да устоим и да преодолеем страха?

Устойчивостта на обществото се поддържа от няколко фактора:

Усещане за защита и контрол: звуците от работата на ПВО дават усещане за активна отбрана и повдигат духа;

Конструктивна дейност: доброволчество, работа на своето място и всекидневен принос към съпротивата;

Вяра в действеността на властта: преди всичко в способността ѝ да подготви убежища.

По данни на Киевския международен институт по социология (септември 2026 г.), 62% от украинците (и 72% от киевчаните) са готови да търпят войната толкова, колкото е необходимо. Това е убедителен отговор на бленуванията на врага.

Мъжеството не е липса на страх. Уплашените хора са способни на най-високи прояви на смелост. Путин, който живее в параноидна изолация и се бои от хипотетични заплахи, никога няма да разбере отчаяното мъжество на украинците, които отстояват правото си да живеят. Неговият страх е параноя. Нашият страх е залог за оцеляване.(УВести)