Киев, 28 септември 2026.- Русия постепенно изгражда на окупираните територии на Украйна система на управление, която има за цел да направи руското присъствие дълготрайно и да усложни евентуалното връщане на тези региони под контрола на Киев, четем в публикация на The Atlantic.

Според авторите, този подход започва да се оформя още след анексирането на Крим през 2014 г. Русия въвежда там собствено законодателство, документи и държавни институции, а руското гражданство постепенно става необходимо за трудова заетост и за получаване на редица услуги. След началото на пълномащабното нашествие през 2022 г. Москва започва да разгръща подобна система и на други окупирани територии.

Руските съдилища, данъчни, миграционни и силови структури разширяват дейността си в окупираните райони. Жителите са принуждавани да получават руски паспорти, без които не могат да получават пенсии, социални плащания, работа и образование. В някои случаи документите се превръщат в условие дори за използване на мобилна връзка.

Един от жителите на окупираната част на Херсонска област, който е напуснал заради опасения от преследване заради проукраински възгледи, разказва на авторите за принуда да получи руски паспорт: “Те насочиха пистолет към главата ми”. Друга събеседничка, 24-годишната София от окупирания Донецк, отбелязва, че поради липсата на украински документи за нея Русия фактически е оставала единствената страна, за която тя е могла законно да пътува.

Важен аспект е ситуацията с имуществените права. Русия започва да обявява домовете на украинците, напуснали окупацията, за ничии. На тези, които са останали, се налага да пререгистрират недвижимото си имущество по руското законодателство, за да не го загубят. От 2024 г. насам руските власти са конфискували или са определили за конфискация най-малко 34 хил. обекта, принадлежащи на граждани на Украйна.

Паралелно Москва променя икономическата и информационната система на регионите. Русия ограничава достъпа до украински медии, блокира сайтове и отделни комуникационни услуги, а инфраструктурата поставя под свой контрол.

В същото време значителна част от промишлените предприятия е била затворена или пренасочена. Авторите посочват, че около 90% от промишлените обекти на окупираните територии вече не работят по старото си предназначение, а отделни предприятия се използват за нуждите на руския отбранителен сектор.

Русия също така развива транспортна инфраструктура, която може да се използва за военна логистика и извозване на ресурси. По-специално Москва е похарчила около $425 млн. за железници, а окупираните пристанища Мариупол и Бердянск е интегрирала в собствената си морска мрежа. Само през 2025 г., според публикацията, от окупираните територии са били изнесени над 2 млн. тона зърно.

Още едно ключово направление е милитаризацията на обществото и образованието. В окупация се намират около 1,6 млн. украински деца, а руската власт въвежда учебни програми, насочени към формиране на руска идентичност. В училищата се ограничава използването на украински език, а децата се включват в организации с милитаристка насоченост.

“На първо място – това е военна подготовка. На второ място – пропаганда”, така описва ситуацията в окупираната Херсонска област една местна жителка. По думите й, децата биват приучавани към военна дисциплина още от детската градина.

В публикацията се подчертава, че последиците от тази политика могат да се усещат дори след края на бойните действия. Руските институции, документи, образователна система и икономически механизми постепенно се вкореняват в окупираните територии. Авторите отбелязват, че всяка допълнителна година от тяхното съществуване ще затруднява за Украйна възстановяването на суверенитета, връщането на имуществото, събирането на семействата и възстановяването на украинската идентичност сред младото поколение.(УВести)