Киев, 25 септември 2026.- Докато Китай и Русия често позиционират партньорството си като насочено към противодействие на Съединените щати и техните съюзници, отношенията им изглежда имат някои значителни ограничения. Това е най-очевидно в енергийния сектор.
Тъй като Европа постепенно прекъсва вноса на руски газ в отговор на нахлуването в Украйна, Москва разчита на Пекин да компенсира натиска. Но Китай отказва да спаси Кремъл при каквито и да било условия, освен при своите собствени, смятат анализатори на The Atlantic Council.
Изданието дава примера с руския диктатор Владимир Путин, който пристига на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Бишкек на 31 август с надеждата да обсъди с китайския си колега газопровода “Силата на Сибир-2”, който е проектиран да транспортира до 50 млрд. куб. м природен газ годишно от арктическия регион на РФ до Китай.
В крайна сметка, ако бъде завършен, той ще удвои съществуващия капацитет на тръбопроводите, свързващи двете страни, и ще помогне на Москва да смекчи икономическия удар от загубата на достъп до по-доходоносни европейски пазари.
Въпреки усилията на Путин да спечели одобрението на Си Дзинпин за новия проект на срещата на върха на ШОС, руският лидер отново се върна у дома с празни ръце.
“Тръбопроводът остава в застой, като Пекин изисква ниски цени на газа, подобни на силно субсидираната вътрешна тарифа на Русия. Ако Москва се съгласи, ще проектът ще стане абсолютно нерентабилен. Очевидният неуспех на Путин да спечели подкрепата на Си Дзинпин за стратегически важния тръбопровод засилва международното схващане, че нахлуването в Украйна е свело Русия до статут на младши партньор на Китай”, отбеляза изданието.
Твърди се, че Пекин не бърза и се задоволява с чакане, тъй като икономическото и геополитическото влияние на Русия продължава да се влошава. Освен това, Китай има няколко варианта за доставки на газ, включително Австралия, Катар, Малайзия, Туркменистан и други. Пекин дори възобнови покупките на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати след срещата Тръмп – Си през май 2026 г., което допълнително подкопа всякаква спешност за среща с Москва.
Русия, за разлика от това, няма убедителни алтернативи. Редица държави, включително Индия, рязко увеличиха потреблението си на руски износ на изкопаеми горива от 2022 г. насам, но Китай остава единственият купувач, достатъчно голям, за да компенсира загубата на Русия на европейските газови пазари.
“Дори при пълен капацитет от 50 млрд. куб. м, предложеният тръбопровод би заменил само около една трета от газа, който Русия преди това продаваше на Европа. Междувременно европейският пазар изглежда се затваря завинаги, тъй като ЕС обеща да спре всички категории внос на руски газ през следващите няколко години. С други думи, Русия се нуждае от сделката за тръбопровода много повече от Китай и Пекин го знае”, се казва в статията.
Европа и Съединените щати остават стратегически партньори, въпреки търговските спорове и въпросите за подкрепа на Украйна, които усложняват отношенията им. В същото време рисковете, свързани с Русия и Китай, са по-сериозни за Европа и не се ограничават до временни разногласия.
Отслабването на руската икономика може да не доведе до компромис, а по-скоро да стимулира Кремъл да засили военните действия и мобилизацията. В Европа се оформя и консенсус относно необходимостта от противодействие на индустриалните субсидии и модела на икономическо развитие на Китай.(УВести)