Киев, 18 септември 2026.- Ще пиша това, което мисля, и може да не се съгласите.

И така, живеем в двойна ножица:

– субективното усещане в Украйна е много по-лошо от обективното състояние на нещата.

– субективното усещане в Русия е много по-добро от обективното състояние на нещата.

Обективно ситуацията в Украйна не е толкова лоша, колкото хората я оценяват. А в Русия е обратното. Гледам икономическите тенденции, социологията, международните перспективи. Слушам военни командири и реални анализатори по сигурност и икономика, пише Валерий Пекар – украински анализатор.

Причини?

Ситуацията в Украйна се дължи отчасти на разочарованието на очарованите (започвайки с “Тръмп идва, ред ще има“), но като цяло моралът започна да се срива след юлската оставка на правителството на Юлия Свириденко без обяснение, после корупция там, корупция тук, престрелки между спецслужбите и т.н. – накратко, усещането, че всичко се обърква. Добавете шока от засилването на атаките и особено от сривовете, причинени от това. Добавете изключително слабата комуникация от почти всички власти. Добавете посещенията на вашингтонски брокери, които вече са продали апартамента, сега остава само да се изгони бабата, която се съпротивлява, нарушавайки толкова красива сделка. На този фон, както вече писах, постиженията не се възприемат.

Ситуацията в Русия се дължи отчасти на инерцията на възприятието, но до голяма степен се основава на мита, че Русия не може да бъде победена, тя печели накрая, а ако не, тогава това не е краят.

Украинците възприемат локалните победи като приятни, но не особено значими събития по пътя към окончателен упадък.

Руснаците възприемат локалните поражения като неприятни, но не особено значими събития по пътя към окончателна победа.

Бойното поле е съзнанието и досега врагът е успял много повече в тази област.

Повтарям: когато Русия се разпадне, украинците ще го сметнат за не чак толкова добра победа, защото тризъбецът на Кремъл виси криво, а Кремъл гори някак не много красиво, а парчетата, на които се е разпаднала РФ, са неравни и са заострени. И руснаците ще го обявят за окончателна победа и постигане на целите на “СВО”. Защото Русия винаги печели, следователно и станалото всъщност е победа.

Знаем, че руската история е пълна с подобни загубени войни, ретроспективно обявени за героични победи, пише Валерий Пекар.(УВести)