Киев, 03 август 2026.- Руският диктатор Владимир Путин не е готов на компромис с Украйна и продължава да разчита на военен натиск, въпреки провала на предишни стратегически сметки, пишат анализаторите от Центъра Карнеги Александър Габуев, Александра Прокопенко и Татяна Станова в статия за Foreign Affairs.

Публикацията на тези водещи изследователи на руската политика и икономика анализира ключов геополитически парадокс: защо Русия, изправена пред системно изтощение, огромни човешки загуби и икономически натиск, продължава да води война и категорично избягва преговорите за компромис?

Основното заключение на авторите е, че Владимир Путин не вижда вътрешна или външна причина да промени курса си. Според него, настоящите трудности (от високата инфлация до украинските удари с дронове по руски рафинерии) са само временни странични ефекти, които режимът е в състояние да компенсира. Кремъл е убеден, че има по-голям запас от сили и време от Украйна и нейните западни партньори.

Ключови акценти на статията:

Психологическата увереност на Кремъл и “войната на изтощение”

Путин искрено вярва, че времето е на негова страна. Въпреки бавния и изключително кървав темп на напредване на фронта, руското ръководство интерпретира всяко завземане на нови територии като доказателство за стратегически успех. Дипломатическите призиви или предложенията за компромисно примирие се възприемат в Москва не като възможност за възстановяване на мира, а като проява на слабостта на противника.

Икономиката на войната: между изтощението и преразпределението

Авторите анализират подробно икономическото положение на РФ (по-специално, през призмата на анализа на Александра Прокопенко). Въпреки високите лихвени проценти, недостига на работна ръка и намаляващите приходи от енергийни ресурси:

– военно-промишленият комплекс работи на максимален предел: държавата пренасочва лъвския пай от бюджета към нуждите на отбраната и стимулиране на мобилизацията (чрез рекордни плащания на военнослужещи).

– адаптация към санкциите: Русия е създала сиви схеми за доставки и е преориентирала търговията към азиатските пазари, което предпазва финансовата система от незабавен колапс.

– прагът на толерантност на населението: Обществото се е адаптирало към рутината на военното време, а икономическите трудности все още не са достигнали критична точка, която би могла да провокира масови протести.

Политическият капан на Путин и въпросът за оцеляването на режима

Войната е престанала да бъде просто инструмент на външната политика – тя се е превърнала в основата на легитимността на режима на Путин (акцент от Татяна Станова):

– спирането на войната без постигане на заявените цели ще създаде сериозна политическа заплаха за Путин у дома.

– потенциалното недоволство на ултранационалистите и военните в случай на “недостатъчна победа” плаши Кремъл повече от продължаването на изтощителните военни действия.

Щети по инфраструктурата и асиметрични отговори

Анализирайки украинските удари с дронове по руска инфраструктура, авторите отбелязват, че въпреки че те причиняват щети, Кремъл ги смята за “тактически дразнители”. Руското ръководство е убедено, че може да ескалира конфликта по-ефективно (чрез масирани удари по украинската енергетика), отколкото Украйна може да подкопае руския военен потенциал.

Разчитайки на геополитическата умора на Запада

Стратегията на Путин се основава на очакването, че подкрепата за Украйна от САЩ и ЕС ще отслабне с времето. Вътрешнополитическите разделения на Запад и променящите се приоритети на съюзниците се разглеждат в Москва като решаващ фактор, който рано или късно ще принуди Киев да направи отстъпки.

Окончателни заключения за Украйна и съюзниците

Статията доказва, че очакванията за бърз колапс на руската икономика или доброволна промяна на курса от страна на Кремъл са илюзорни. Путин е поставил на карта оцеляването на собствения си режим. За да обърнат хода, западните партньори трябва да променят стратегията си спрямо Кремъл:

– да се разчупи вярата на Кремъл във “фактора време”: Западът трябва да се откаже от краткосрочните пакети за помощ и да формулира дългосрочни, многогодишни ангажименти за доставки на оръжие и финансиране. Путин трябва ясно да разбере: Западът няма да се “умори” и няма да си тръгне.

– да се прекратят сивите схеми и избягването на санкции: да се увеличи натискът върху трети страни (включително Китай, ОАЕ, Турция) и компании, които помагат на Русия да получи технологии с двойно предназначение и да изнася петрол.

– увеличаване на въоръжената подкрепа за Украйна: Осигуряване на Въоръжените сили на Украйна с възможности за нанасяне на дълбоки и симетрични удари по руската военна и логистична инфраструктура, така че цената на войната да се усети пряко от руския военно-промишлен комплекс и икономика.

– засилване на дипломатическата изолация: Разрушаване на наратива на Путин за “глобално мнозинство”, което уж подкрепя Русия, чрез по-активно ангажиране на Запада със страните от Глобалния Юг.

Накратко, анализатори от Центъра Карнеги в статия за Foreign Affairs предлагат да не се чака Русия да “изчерпи от само себе си”, а рязко да се увеличи цената на войната за Кремъл чрез по-строги санкции, предоставяне на Украйна на необходимите оръжия и демонстриране на дългосрочна непоколебимост.(УВести)