Киев, 29 юли 2026.- Посещението на Володимир Зеленски във Вашингтон и срещата му в Сената вчера съвпаднаха с важно и символично събитие на Капитолийския хълм – почитане на паметта на сенатор Линдзи Греъм и популяризиране на ключовата му законодателна инициатива за строги санкции срещу Русия.

Среща в Сената: Атмосфера и ключови послания

По време на посещението Зеленски се срещна със законодатели от двете партии в Сената. Фокусът беше върху няколко ключови теми:

Укрепване на ПВО и оръжията: Украинският президент подчерта приоритета на защитата срещу масирани атаки с дронове и ракети, призовавайки САЩ да инвестират в съвместно производство на дронове за ПВО и прехващачи, и потвърди готовността на Украйна да поръча големи отбранителни пакети.

Двупартийна подкрепа: Сенаторите, включително съавторът на законопроекта, демократът Ричард Блументал, и републиканците подчертаха, че подкрепата за Украйна остава приоритет, а приемането на новия пакет от санкции е пряк поклон пред Линдзи Греъм, който беше един от най-последователните защитници на помощта за Киев.

Икономически натиск върху агресора: Зеленски отбеляза, че приемането на законопроекта на Греъм би създало критичен лост за принуждаване на Кремъл към реални преговори, като се прекъснат източниците му на финансиране за войната.

Законопроектът на Линдзи Греъм: какво предвижда той?

Документът (Законът на Линдзи Греъм за санкциониране на Русия) е предназначен да удари най-уязвимата точка на руската военна машина – приходите от износ на енергия.

Ключови разпоредби:

Вторични мита и санкции срещу купувачи на руски петрол: Президентът на САЩ получава правомощията да налага мита до 100% върху стоки от страни, които продължават да купуват значителни обеми руски суров петрол, газ и втечнен газ (по-специално, страни като Индия, Китай и някои други).

Борба с избягването на санкции: Санкционните мерки се прилагат за чуждестранни компании и държави, които помагат на Москва да заобиколи съществуващите ограничения или да пренасочи енергийните потоци.

Лични санкции: Разширяване на списъка с руски служители, висши мениджъри и компании от енергийния сектор, които попадат под пълно замразяване на активите.

Иранска траектория: Законопроектът удължава и Закона за санкциите срещу Иран до 2031 г., увеличавайки натиска върху Техеран за военно сътрудничество с Русия.

Гъвкавост за Белия дом: Президентът на САЩ ще има право да спре или коригира тези тарифи и санкции, ако сметне това за необходимо за националния интерес на САЩ (например, за да предотврати сътресения на световния пазар на горива).

Гласуване в Сената и перспективи в Камарата на представителите

Сенатът проведе процедурно гласуване за ускоряване на законопроекта. Резултатът беше убедителен: 86 сенатори “за” и само 12 “против”. Това демонстрира силен двупартиен консенсус около фигурата на Греъм и необходимостта от оказване на натиск върху Русия.

Защо Камарата на представителите ще гласува през септември? Камарата на представителите в момента е в традиционната си августовска ваканция. Следователно, окончателното гласуване в долната камара на Конгреса се очаква, след като законодателите се върнат на работа през есента.

Какви са рисковете? Въпреки че подкрепата е висока, сред някои законодатели продължават дискусиите за това как широки митнически правомощия се предоставят на изпълнителната власт и как това ще се отрази на цените за американските потребители и отношенията със съюзниците. Силният импулс от Сената обаче прави шансовете законопроектът да бъде приет през септември много високи.

Това посещение и гласуване имат няколко важни измерения:

Лост за влияние върху трети страни: Най-силният елемент от законопроекта на Греъм са именно вторичните тарифи. Досега страни като Индия и Китай използваха възможността да купуват руски петрол с отстъпка. Заплахата от 100% тарифи върху износа им за Съединените щати ги поставя пред избор: или значително да намалят покупките от Русия, или да понесат милиардни загуби на американския пазар.

Символичен и политически фактор: Законопроектът се превърна в своеобразно политическо завещание за Линдзи Греъм. Двупартийният вот (86 срещу 12) изпраща ясен сигнал както към Кремъл, така и към следващата администрация в Белия дом: Конгресът е решен да поддържа твърда линия спрямо Русия, независимо от вътрешнополитическите колебания.

Ако Камарата на представителите най-накрая одобри закона през есента и президентът го подпише, Кремъл ще загуби значителна част от приходите си от петрол и газ, които в момента държат руския бюджет в режим на военна икономика.(УВести)