София, 16 юли 2026.- Предполагахме, че антиевропейското – антизападно поведение на “прогресивния” кремълски актив ще се разгръща постепенно, за да не бъде “изгорен” подобно на актива Орбан в Будапеща. Допуснахме грешка, пише проф.Огнян Минчев във Фейсбук.
Москва няма време за “постепенни” акции… Под краката на режима в Кремъл гори. Затова в София има ускорен дневен ред на самоизолация и скъсване с европейския мейнстрийм. Геополитическата самоизолация на България от Европа е съпроводена и с активни мероприятия за стратегическо поглъщане на страната от съседна Турция, за което свидетелства информацията от последните събития – посещението на външния министър Фидан в София, посещението на Радев в Анкара и “замразяването” на договора с Боташ за 15 месеца.
Договорът с Боташ не е нито “грешка”, нито обикновена корупционна афера. Той е израз на дългосрочно преплитане на интересите на Москва и на Анкара по отношение на България с перспектива за дългосрочна енергийна политика спрямо Европа като цяло. Договорът е част от стратегия за маскиране на руските енергийни доставки, прикрити зад мощната роля на Анкара като регионален “хъб” за насочване и разпределение на енергийни потоци на запад и на север в Европа. Чрез Боташ дългосрочно се блокира и маргинализира естествения географски потенциал на България самата тя да бъде регионален “хъб” за пресичане на енергийни потоци. За Москва и за Анкара е по-изгодно България да бъде “усвоена” анонимна територия…
В този контекст се вписват и останалите “новини” от София и от Париж – по отношение на Нефтохим-Лукойл, спрямо 21-я пакет санкции на ЕС срещу Кремъл, отказът от включване на България в пореден формат на “Коалицията на желаещите” за подпомагане на Украйна, отказът от присъединяване към коалицията за сътрудничество в ПВО срещу балистични ракети… Москва бърза и това прибавя нови – трудно оценими рискове за позициите на България като европейска страна – член на ЕС и НАТО. Можем много бързо да се окажем изолирани и откъснати от европейския мейнстрийм с трудно възстановими – или практически невъзстановими позиции в икономика, сигурност, геополитика. Евентуална “обратна страна” на медала – бързата кремълска употреба на “прогресивния” софийски ресурс – би могла да означава и бързо “сдъвкване” и бързо “изплюване” на неособено кадърния “агент на влияние”… Орбан беше подлец – но беше класа… Сравнението с този, който бе курдисан върху нас е нелепо.
Освен за добре структурирана съпротива срещу организирания опит за поредна национална катастрофа на България – нареждане в редовете на очевидно губещата страна, ние трябва да помислим и спешно за създаване на публична политическа алтернатива, способна да поеме отговорността за съживяването на страната след очертаващата се тежка криза в развитието на България.