Киев, 16 юли 2026.- Политическите маневри на официална София през последните дни изглеждат като класическо ходене по въже между проруския курс на част от ръководството и евроатлантическите ангажименти на страната.
Вчера в Киев се проведе петата среща на върха “Украйна – Югоизточна Европа”. Лидери и представители на балканските държави, както и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, се събраха в украинската столица.
След срещата беше приета Киевската декларация, която беше подписана от представители на Украйна, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония, Черна гора и България (единствената държава, която отказа да подпише, традиционно беше Сърбия).
Основните разпоредби на декларацията:
– Осъждане на агресията: Подписалите остро осъдиха незаконната, непровокирана и неоправдана агресия на РФ срещу Украйна.
– ПВО и санкции: Приоритет е укрепването на украинската противовъздушна отбрана (по-специално, със системи за прихващане на балистични ракети) и засилването на санкционния натиск върху Москва.
– Коалиция на желаещите: В отделна (седма) точка от декларацията страните признаха важната работа на тази коалиция като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна и декларираха готовността си да “засилят участието си в нейната работа”.
А сега към най-интересното – дипломатическия дисонанс, демонстриран от официална София.
Какво стана в Париж?
На 13-14 юли т.г. в Париж се проведоха тържества и срещи, за които френският президент Еманюел Макрон лично покани България да се присъедини към “Коалицията на желаещите”. Премиерът (и доскоро президент) на България Румен Радев обаче демонстративно отказа. “Нямаме какво да правим там. Не участваме в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна”, каза Радев, призовавайки вместо това страните да се захванат с “дипломация”.
Какво имаме в Киев?
Още на следващия ден, 15 юли, българският външен министър Велислава Петрова-Чамова пристигна в Киев и подписа Киевската декларация. С подписването на документа, България де-факто (а може би де-юре) декларира готовността си да “увеличи участието си” в същата “Коалиция на желаещите”, от която Радев се отрече в Париж само ден по-рано.
Политическа шизофрения или двойна игра?
Тази ситуация предизвика вълна от критики в самата България. Българската опозиция вече успя да нарече поведението на правителството “тежка политическа шизофрения, която разрушава авторитета на страната в чужбина”.
Анализирайки този случай, можем да откроим няколко ключови причини за това поведение:
– Игра на два фронта (вътрешен и външен потребител): Румен Радев е насочен към проруския и скептичен електорат вътре в България. Гръмките му изявления в Париж са опит за мобилизиране на “русофилски” гласове в навечерието на президентските избори (през октомври). Същевременно българското външно министерство осъзнава, че пълната изолация на страната от европейските отбранителни инициативи заплашва със загуба на финансиране и политическа маргинализация в ЕС и НАТО.
– Институционален кръстопът: В България съществува дългогодишна конфронтация между пропрезидентското крило (ориентирано към Радев) и проевропейските сили. Подписът на министър Петрова-Чамова под декларацията показва, че българският дипломатически апарат се опитва да държи страната в потока на евроатлантическата солидарност, въпреки опитите на Радев да забави военната помощ за Украйна.
– “Колкото по-дълго продължава несигурността…” Колкото по-дълго трае това седене на два стола, толкова повече ще отслабва позицията на самата София. От една страна, те подписват декларации за подкрепа на ПВО и “Коалицията на желаещите” в Киев, а от друга, блокират реални доставки на оръжие от собствените си складове.(УВести)