Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ТРЯБВА ЛИ ДА СПАСЯВАМЕ РФ В СЛУЧАЙ НА КОЛАПС? ЧЕТИРИ УРОКА ОТ МИНАЛОТО, КОИТО ЗАПАДЪТ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯ

Киев, 11 юли 2026.- Това е въпрос, който все по-често се чува в дискусиите за бъдещето на глобалната сигурност днес. Историята на отношенията между Запада и Русия наистина има парадоксален цикъл: всеки път, когато тази държава се озоваваше на ръба на самоунищожение поради неефективността на нейната система, западният свят се притичваше на помощ с хуманитарни мисии, които в крайна сметка помагаха на режима да оцелее.

Ако анализираме ХХ век и началото на ХХI век, можем да видим четири ключови периода, когато мащабните доставки на храна и финансова помощ от Запада (предимно САЩ) спасяваха милиони животи на тези територии и стабилизираха държавата.

Хронология на западната помощ: от империята до РФ днес

Американска помощ по време на глада в Поволжието

1891–1892

В края на XIX век Руската империя е обхваната от тежък глад. През 1892 г. в Съединените щати възниква движението “Флот на глада”. Граждани на САЩ, по своя инициатива, събират и изпращат в Русия пет големи кораба с хиляди тонове пшеница и други храни, което спасява от смърт около 2–3 млн. поданици на империята.

Мисията АРА (Американска администрация за помощ)

1921–1923

След болшевишкия преврат и гражданската война Съветска Русия се оказва в катастрофално положение. Глад обзема Поволжието, Южна Украйна и други региони. Организацията АРА, начело с бъдещия президент на САЩ Хърбърт Хувър, изхранва до 11 млн. души дневно! САЩ дават около $80 млн. за това (огромна сума по онова време), като на практика спасяват болшевишкия режим на Ленин от неизбежното сваляне чрез гладни бунтове.

Програма “Ленд-лиз” (Втората световна война)

1941–1945

В допълнение към танкове и самолети, САЩ предоставят на СССР огромно количество храна, без които Червената армия и тил просто не биха могли да функционират. Съветският съюз получи 4,5 млн. тона продоволствие (мести консерви, известни в СССР като “вдовишка закуска”, мляко на прах, консервирани храни, захар, брашно). Дори съветският маршал Жуков по-късно призна, че без американска храна би било невъзможно да се изхрани армията.

“Бутчетата на Буш“ и хуманитарна помощ по време на разпадането на СССР и образуването на РФ

1990–1995

В края на СССР и в ранните години на съвременната РФ икономиката се срива, магазините са празни. Западът отново се притичва на помощ. През 1990 г. започват масови доставки на евтини пилешки бутчета от САЩ (“Бутчетата на Буш” – “Ножки Буша”), които стават основа на яденето за милиони обеднели руснаци. През 1992 г. се провежда мащабна военно-хуманитарна операция “Осигури надежда”: военнотранспортни самолети от САЩ и страните от НАТО доставят стотици тонове храна и лекарства до градовете на бившия СССР.

Исторически парадокс: През 20-те години на миналия век болшевиките, получавайки американски хляб, едновременно с това провеждаха пропаганда срещу “капиталистическите експлоататори”. През 90-те години на миналия век РФ прие милиарди долари помощ и облекчени заеми от МВФ и САЩ, които по-късно използва за стабилизиране на икономиката си, само за да обяви Запада за свой основен враг през ХХI век.

Защо Западът направи това?

Западният подход винаги се е основавал на два стълба, които сега са силно критикувани:

– Хуманизъм и обществено мнение: В демократичните страни е трудно да се продаде на избирателите идеята да се “остави милиони цивилни да умрат от глад”, дори ако става въпрос за вражеска държава.

– Страх от хаос: Основният страх на Запада (особено през 1991 г.) е неконтролираният колапс на ядрена държава. Те се страхуваха, че съветският ядрен арсенал ще се разпространи по целия свят или ще попадне в ръцете на непредсказуеми военачалници. Затова те съзнателно подкрепяха стабилността на Кремъл, надявайки се на неговата “демократизация”.

Поглед към настоящата ситуация

Тезата – да помагаме ли на РФ отново в случай на колапс, става доминираща сред много анализатори и историци днес. Опитът от ХХ век доказа, че охранена Русия не става мирна. Веднага щом страната се възстанови от поредната криза с помощта на западни ресурси, тя се връща към своята имперска, агресивна матрица.

Следователно, идеята, че в случай на нов колапс на РФ Западът не трябва да повтаря грешките от миналото и да спасява тази система, има много рационална историческа основа. Опитите за “опитомяване” или “изцеляване” на този руски империализъм с хуманитарни помощи всеки път се превръщаха в нови войни.(УВести)