Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ПУТИН КАТЕГОРИЧНО НЕ ИСКА ДА ПРЕГОВАРЯ С УКРАЙНА И СЕ ГОТВИ ЗА ЕСКАЛАЦИЯ

Киев, 09 юли 2026.- Лидерът на РФ Владимир Путин категорично отхвърли призивите за преговори с Украйна и е още по-фокусиран върху продължаването на войната, съобщава  Reuters , позовавайки се на три източника, близки до Кремъл.

Двама от източниците са заявили пред изданието, че Путин вероятно ще ескалира войната, която продължава от пет години. Един от тях, който редовно се среща с руския президент, е заявил, че има “голяма вероятност” от ескалация през следващите месеци.

Агенцията пише, че е получила тези коментари, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Путин иска войната да приключи и че решението на проблема е “по-близо, отколкото хората си мислят”. Припомня се, че миналата седмица Тръмп е провел отделни телефонни разговори с Путин и украинския президент Володимир Зеленски и се е срещнал лично с последния на срещата на върха на НАТО вчера в Анкара.

Друг източник каза, че Путин е “интензивно фокусиран върху постигането на ключовата цел за превземане на останалата част от Донбас”. Същият източник каза, че Путин наскоро е смъмрил група съветници, които са предложили компромис, основан на прекратяване на огъня по настоящата фронтова линия. Друг източник каза, че Путин вярва, че Русия скоро ще превземе Донбас. Лидерът на Кремъл вижда поемането на контрол над региона като въпрос на принцип. “Руският президент се нуждае от някаква победа”, заяви източникът.

През юни руският президент публично отхвърли призива на Зеленски за среща и прекратяване на огъня.

Западните военни анализатори смятат, че Русия ще се нуждае от задължителна мобилизация на мъжете, за да постигне целта си да превземе Донбас. В същото време това е политически непопулярна стъпка, която Путин не е склонен да предприеме от началото на войната.

Руските военни експерти все по-често публично обсъждат ескалация, включително възможността за удари по европейски цели, като например бази на НАТО в Балтийските страни. Подобен ход рискува да въвлече Русия в пряка конфронтация с водения от САЩ алианс, поставяйки на изпитание ангажимента на НАТО, че нападение срещу един член е нападение срещу всички.

Систематичните удари на Украйна по руски петролни рафинерии, пристанища и складови съоръжения, както и по позициите ѝ в окупирана Украйна, причиниха недостиг на гориво, който донесе последиците от войната у дома на милиони руснаци. Рейтингът на одобрение на Путин остава висок, но наскоро достигна най-ниското си ниво от началото на войната през 2022 г.

Междувременно съюзниците на Украйна, изправени пред “промяна в инерцията на войната”, призовават за повече икономически санкции, за да принудят Путин да прекрати конфликта. Но според човек, който редовно се среща с Путин, последните успехи на Украйна само са го разгневили допълнително и са засилили решимостта му за твърд отговор. Русия извърши две мащабни комбинирани атаки срещу Украйна през последната седмица, предимно по Киев.

В реч миналата седмица Путин заяви, че ударите на Украйна по енергийната инфраструктура означават, че Русия ще трябва да се стреми да завземе повече украинска земя по границата, отвъд Донбас, като “зона за сигурност”. В колонка от 29 юни за вестник “Комерсант” бившият служител на руското министерство на отбраната Андрей Илницки заяви, че ескалацията на конфликта може да започне с унищожаването на 30 големи промишлени съоръжения в Украйна, включително стоманодобивен завод и пристанището на Одеса.

Илницки добави, че следващият етап може да бъде удари по бази на НАТО в балтийските държави и Румъния, както и по съоръжения в Европейския съюз, които произвеждат дронове и ракети с голям обсег за Украйна.

В отговор на въпроси на журналисти относно колонката на Илницки, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви тази седмица, че Русия трябва да засили собствената си сигурност и не може да “си затваря очите за милитаризацията на Европа”.(УВести)