Киев, 05 юли 2026.– В началото на руската инвазия преди почти пет години съществуваха пет възможни сценария за прекратяване на войната – пълно завладяване на Украйна, формална капитулация, де факто капитулация, изтегляне на руските войски или мирно споразумение чрез преговори. Благодарение на успешната съпротива, както и на ударите дълбоко в руска територия, Украйна успя да предотврати най-неблагоприятните варианти.
Какви реалистични сценарии остават днес и защо следващият кръг от преговори би бил съществено различен от предишните, анализира Kyiv Post.
Според изданието Русия окончателно се е провалила в опита си да завладее Украйна, а Киев многократно е показал, че няма да приеме капитулация под каквато и да е форма. Това оставя само два реалистични варианта за край на войната:
1. едностранно решение на Москва да прекрати бойните действия и да изтегли войските си; или
2. постигане на мирно споразумение.
Kyiv Post отбелязва, че при достатъчно висока цена за продължаване на войната Кремъл би могъл да обяви, че целите на т.н. “специална военна операция” са изпълнени. Пълното изтегляне от всички окупирани територии обаче изглежда политически неприемливо за режима на Владимир Путин. В подобен сценарий Русия вероятно би запазила контрола върху част от окупираните райони, представяйки това като следвоенна стабилизационна операция.
Подобно развитие би поставило Киев пред труден избор – дали да приеме продължаващата окупация на част от територията си, или да продължи военните действия с цел пълното ѝ освобождаване.
Другият възможен сценарий е постигането на споразумение чрез преговори. Според изданието обаче би било грешка Украйна да възобнови разговорите от позициите, на които те бяха прекъснати през февруари. Военната ситуация се е променила в нейна полза, а това трябва да намери отражение и в условията на евентуални преговори. Днес Киев се намира в най-силната си преговорна позиция от септември 2022 г. насам.
“Всеобхватното временно мирно споразумение – например договор за прекратяване на огъня или окончателно прекратяване на военните действия – остава най-добрият вариант, тъй като може да постави основите на траен мир, без Украйна да се отказва от своя суверенна територия. Освен това времето работи в полза на Киев и той трябва внимателно да подготви подобно споразумение, вместо да прибързва под натиска на трети страни”, посочва Kyiv Post.
Изданието предупреждава и за риска от продължителна война. Историята познава множество конфликти, в които държавите продължават да воюват, след като вече са инвестирали огромни човешки и финансови ресурси, надявайки се в крайна сметка да постигнат победа. Като примери са посочени почти десетгодишната война на Съветския съюз в Афганистан и двадесетгодишното американско присъствие там. В случая с Украйна към стратегическите мотиви се добавя и личният фактор, свързан с Владимир Путин.
Към анализа на Kyiv Post могат да бъдат добавени още няколко ключови фактора, които ще окажат влияние върху продължителността на войната и бъдещите преговори.
На първо място е вътрешната устойчивост на Русия. Макар икономиката да функционира във военен режим, нарастващият недостиг на работна ръка, високата инфлация и постепенното изчерпване на съветските оръжейни запаси създават все по-сериозни предизвикателства за Кремъл. Времето може да работи в полза на Украйна само ако западната военна помощ остане постоянна, технологично модерна и достатъчна по обем.
Не по-малко важна е и международната подкрепа. Преговорната позиция на Киев зависи пряко от единството на неговите партньори. Всяко отслабване на подкрепата от страна на САЩ или ключови държави от Европейския съюз би намалило дипломатическите възможности на Украйна. Затова Киев има интерес още отсега да договори дългосрочни гаранции и ангажименти.
От решаващо значение остава и развитието на украинския отбранително-промишлен комплекс. Увеличаването на производството на дронове, ракети и други високотехнологични оръжия, както и способността за нанасяне на значителни икономически щети върху руската военна логистика, енергийна инфраструктура и петролен сектор ще определят дали Украйна ще запази стратегическата инициатива.
Основният извод от анализа е, че Украйна вече не е пасивен обект, чиято съдба се определя чрез външни ултиматуми. Днес Киев разполага със значително по-силни позиции както на бойното поле, така и в дипломацията. Преходът от стратегия на оцеляване към постигането на справедлив и устойчив мир обаче ще изисква сложна дипломатическа работа, чиято крайна цел трябва да бъде превръщането на военните успехи в дългосрочни и надеждни гаранции за сигурност, а не просто в поредното временно примирие.(УВести)