Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ПУТИН: РУСКИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ИНСТИТУЦИИ СА ОСНОВАТА НА СТАБИЛНОСТТА

Киев, 29 юни 2026.- Да се слуша или да се чете поредната реч на Путин пред неговата джобна партия винаги е изпитание за здравия разум. Техният XXIII конгрес на “Единна Русия”, който се състоя вчера, не беше изключение и в украински контекст всяка негова дума звучи като смесица от абсурд, цинизъм и откровен страх.

Колкото по-дълго продължава тази война, толкова повече се разминават реалността и паралелната “стабилна” версия на света, която диктаторът се опитва да продаде на поданиците си.

“Съдбовен период” и призиви да се “направи всичко за победата”

Путин открито нарича настоящето време “трудно” и “критично”, изисквайки членовете на партията да хвърлят всичките си сили в т.н. СВО.

Зад този патос се крие банална истерия. Призивите за тотална мобилизация на ресурсите на целия държавен апарат показват само едно: блицкригът най-накрая се превърна в изтощителна война за оцеляване на самия режим. Те са принудени да поставят целия живот на страната на военни релси, само за да се държат за това, което са завзели.

Това е абсолютен канибализъм. Човек, който лично е хвърлил страната си в изолация и десетки хиляди хора на смърт, стои на подиума и изисква “още повече” жертви в името на имперските си комплекси. Всеки техен призив за “всичко за победата” е ново разрушение на нашите градове и нови опити за унищожаване на Украйна, които те цинично маскират като “защита на ценности”.

Врагът “се опитва да разклати стабилното руско общество”

Коментирайки последните събития – по-специално редовното пристигане на дронове над руските тилови райони и нефтобази, диктаторът отново говори за факта, че враговете се опитват да “подкопаят единството на Русия” и да “изпитат нейната сила”.

Путин упорито отказва да признае, че войната, която той донесе на Украйна, отдавна е преминала границата на самата РФ. Вместо да признае провала на сигурността, той отново създава образа на “жертва”, която е обиждана от подлия Запад, но с ръцете на Украйна.

Каква жалка безпомощност! Когато рафинериите и военните им заводи горят, единственото, на което е способен руският елит, е да се събере в залата и шумно да аплодира истории за това как “всичко върви по план”. Те се паникьосват, че руското общество най-накрая ще разбере: “величието” се е оказало кървав балон.

Създаване на “нов елит” от убийци и мародери

Путин отново възхвали “ветераните от СВО”, наричайки ги “истинският елит на Русия”, и призова за активното им издигане в политиката, по-специално чрез избори за Държавната дума.

Това е съзнателно криминализиране и милитаризиране на руската власт. Вместо професионални мениджъри или интелектуалци, държавата ще се управлява от хора, чиято единствена “заслуга” е участието в агресивна война срещу съседна суверенна държава. Това е пътят към окончателното превръщане на РФ в класическа военна диктатура от фашистки тип.

За Украйна и целия цивилизован свят това звучи диво и отвратително. Това, което се смята за военно престъпление в едно нормално общество, е билет за влизане в “политическия елит”. Те се гордеят с убийци, изнасилвачи и разрушители, поставяйки ги на депутатските места.

Мантри за “честни избори” и “непопулизъм”

Твърдения, че “Единна Русия” никога не се занимава с популизъм и че руските демократични институции са основата на стабилността, могат да предизвикат смях.

Коментирането на “честността на изборите” в тоталитарна страна, където всяка реална опозиция е или унищожена, или затворена, е върхът на цинизма. Това е чист оруелизъм: войната е мир, лъжите са истина, диктатурата е демокрация.

Тези ритуални уверения в народна любов само будят презрение. Те самите сплашиха собствения си народ, затвориха всички дисиденти и сега се хвалят с “доверие, което има дълбоки основи”.

Тази реч на Путин е поредното потвърждение, че Кремъл няма да спре доброволно. Те са готови да изгорят бъдещето на собствената си страна в името на илюзията за имперско величие. Но през целия този патос и предварително поетапни аплодисменти ясно се вижда страхът от неизбежната отговорност и разбирането, че не могат да сломят Украйна.(УВести)