Киев, 27 юни 2026.- Руският лидер, говорейки на срещата на завършили военни университети, наговори пълен куп глупости, заявявайки пред група млади офицери – потенциални жертви на неговата престъпна политика, че “със СВО се решава задачата по освобождаване на нашите исторически земи…”

Тоест, отново се говори за “исторически земи”, пише Валерий Чалий, бивш дипломат и политик. Не за държави, не за международно право, а за псевдоправни идиотизми, с които се опитва да оправдае акт на агресия и опити за анексиране на територията на суверенна Украйна.

Защо това е пълна глупост от правна гледна точка?

В съвременното международно право няма дефиниция “исторически земи”. Границите и суверенитетът се основават на нормите на Устава на ООН, принципите за неприкосновеност на границите и самоопределение на народите, а всякакви опити за насилствено преразглеждане под лозунгите за “възстановяване на историческата справедливост” се смятат за агресия и нарушение на международното право. Следователно, руската реторика за “връщането на историческите земи” е юридически нищожна и няма правна сила.

Нахлуването на Русия в Украйна е пряко и грубо неспазване на основните норми на съвременния световен ред.

Защо позоваванията на “исторически земи” са незаконни:

Първо, това е нарушение на Устава на ООН: Член 2 (4) от Устава на ООН строго забранява заплахата или употребата на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава. Никакви исторически митове или твърдения не могат да отменят тази норма.

Второ, това е отричане на принципа за неприкосновеност на границите: Хелзинкските споразумения от 1975 г. и международното право се основават на признаването на настоящите, официално установени граници. Украйна и Русия официално определиха общата си граница в Договора за украинско-руската държавна граница от 2003 г. (т.е., по време на управлението на Путин), който Руската Федерация ратифицира и се ангажира да спазва.

Трето, това е крещящо пренебрегване на забраната за анексиране: Международното право категорично забранява придобиването на територии със сила. Окупацията и опитът за анексиране на украински региони под претекст за “историческо право” са квалифицирани от Общото събрание на ООН като акт на агресия.

Четвърто, това е опит да се използва историята на принадлежността на определени земи към различни държави, за да се прикрие намерението за пренаписване на съвременните правила и норми. Съвременният правов ред поставя на първо място волята на хората, живеещи на територията сега, а не кой е притежавал земята преди век. През 1991 г. народът на Украйна (включително Крим и Донбас) на законно организиран общоукраински референдум с абсолютно мнозинство от гласовете избра независимост, която беше официално призната от световната общност и самата Русия.

Пето, през март 2022 г. Международният съд на ООН (най-висшият съдебен орган в света) издаде заповед, задължаваща Русия незабавно да прекрати военните операции. Общото събрание на ООН, в множество резолюции (по-специално ES-11/1 и ES-11/4), ясно осъди действията на РФ, нарече ги агресия, потвърди суверенитета на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници от 1991 г. и призна руските аргументи за напълно безпочвени.

Така че стига с тези приказки за “исторически земи”, защото РФ може да загуби, например, Калининградска област – в момента анклав (Кьонигсберг в Източна Прусия), който, ако се позоваваме на логиката на руския лидер, е исторически земи на Германия.(УВести)