Киев, 21 юни 2026.- Темата за полско-украинските отношения по време на Втората световна война и следвоенните години е изключително сложна, болезнена и често се превръща в инструмент за политически манипулации, както става сега на фона на скандала с лишаването на Володимир Зеленски от полски орден. Историческата справедливост обаче изисква балансиран подход и отразяване на действията на всички страни в конфликта, а не само на Украинската въстаническа армия, известна като УПА.
По-долу е представен материал, който накратко осветява трагичните страници от дейността на полската Армия Крайова (АК) и други полски въоръжени формирования срещу украинското население в Галичина, Волин (Западна Украйна, Ривненска област в Украйна) и Закерзоння (Източна Полша, или нашите Западни покрайнини).
Армия Крайова и трагедията на украинското население (1940-те)
Едностранчивият фокус върху Волинската трагедия (избиване от УПА на полско мирно население) често е доминиращ в съвременната полска политика и историография. Историческите факти обаче показват, че украинското цивилно население също е станало жертва най-напред на мощна полонизация от страна на полската държава (30-те години на ХХ в.), а по-късно и мащабни и системни действия на полския ъндърграунд, по-специално на Армия Крайова, Селските батальони (СБ или батальони хлопски) и Националните въоръжени сили (НВС).
Конфликтът не се е ограничил до Волин и Източна Галичина, а активните антиукраински действия в Холмския регион и Пидляшя (Полша) започват още по-рано от събитията през 1943 г.
Праистория и Холмският фронт (1942–1943)
Още преди избухването на мащабния конфликт във Волин, през 1942 г. в Холмския регион и Пидляшя (територии, които са били част от Генерал-губернаторството), полският ъндърграунд започва действия срещу украинската интелигенция, православното духовенство и селяните. Целта е премахване на украинското влияние в региона, който полските сили считат изключително за свой. Като резултат през 1942–1943 г. са убити стотици представители на украинската общност, което значително радикализира украинския ъндърграунд в съседна Волин.
“Отмъстителни” действия и умиротворяване на украинските села
От 1943 г., и особено през 1944–1945 г., действията на Армия Крайова и други формирования придобиват характер на масови наказателни операции срещу цивилното население. Официално те са наричани “отмъстителни действия”, но мишени са били цивилни, които нямат връзка с военните действия. В село Сагрин в Холшчина, например, на 10 март 1944 г. тази паравоенна организация убива от 800 до 1200 украинци от различен пол и възраст.
Галичина и “Лвивска катастрофа”
В Галичина конфронтацията ескалира през 1944 г. с приближаването на съветския фронт. Командването на Армия Крайова се стреми да реализира плана “Буря” – да окупира големи градове (в частност, Лвив) преди пристигането на Червената армия, за да демонстрира принадлежността на тези земи към Полша.
В процеса на изпълнение на тези планове и ликвидиране на украинската съпротива, полските части извършват прочиствания на украински села около Лвив, Тернопил и Станиславов (Ивано-Франкивск).
Жертви са селяни, заподозрени в подкрепа на ОУН (Организация на украинските националисти) или УПА, или просто на етническа основа.
Следвоенен терор и операция “Висла”
Дори след формалния край на Втората световна война, полските шовинистични части продължават да тероризират украинските етнически земи, които са били част от Полша (Закерзоння). Логичният му завършек е държавната акция на комунистическа Полша – операция “Висла” (1947 г.), по време на която над 140 хил. украинци са насилствено депортирани от домовете си в Западна Полша, а стотици са измъчвани в концентрационния лагер Явожно.
Заключение
Опитите да се представи едната страна на конфликта изключително като жертва, а другата – като демоничен агресор, са грубо изопачаване на историческата истина. Армия Крайова, защитавайки концепцията за възстановяване на предвоенните граници на Полша, води безкомпромисна и брутална война срещу украинското население. Броят на украинците, загинали от ръцете на полските части през 40-те години на миналия век, според историците, е от 15 до 20 хил. души, а броят на поляците е 60 хил., според полски данни, а според украински – 35-40 хил.
Истинско помирение е възможно само когато двете държави признаят взаимната си болка и жертви по формулата на поляка папа Иоан Павел II: “Прощаваме и молим за бъдем простени”.
Колкото по-дълго продължават политическите спекулации около тези събития, толкова по-трудно е за историците от двете страни да намерят общ език.
Нашата справка:
Основният проблем е липсата на съвместни археологически ексхумации и подробни архивни сверявания. Полската страна е склонна да тълкува всяка документирана полска смърт в районите на операциите на УПА като “жертва на украински националисти”, докато украинските историци се опитват внимателно да отделят действията на УПА от действията на престъпни банди, съветски партизани или нацистки провокации.
