Киев, 21 юни 2026.- На 1 януари 1946 г. стартира най-интензивният етап на насилствена депортация, който е съпроводен и с масови убийства на цивилни от полски военни части. Започваш да търсиш информация и намираш ужасни неща, например, за клането в Завадка Мохоровска, където редовна военна част – 120 полски войници, убиват почти 100 цивилни украинци, сред които много жени и деца, и нито един член на УПА, което по-късно е потвърдено от разследването, пише Роман Маленков.
“На 23 януари 1946 г. полска оперативна група от 80 бойци, близо до село Завадка Мохoровска, се натъква на голям отряд на УПА. Последва битка – поляците се оттеглят. След като получават подкрепления, те се завръщат два дни по-късно. Разбира се, бойците на УПА отдавна са си тръгнали, но е трудно да се спрат разярените полски войници – те нахлуват като луди в селото и започват да убиват мирни жители. Често това не са просто убийства, а осакатявания и мъчения до смърт. Убити са около 70 души – всички те по-късно са погребани в масов гроб, а селото е опожарено. Убийците не са от Армия Крайова, а са редовна полска войска.
Нещастната Завадка Мохoровска не е оставена на мира. На 28 март войници от същото поделение се появяват в селото за втори път. След като събират жителите близо до училището, произнасят смъртна присъда над тези, защото отказват да се преселят, и 11 души са разстреляни наведнъж… На 13 април войници се появяват в Завадка за трети път – още шест цивилни са убити. Останалите селяни са ескортирани до жп гарата и изпратени в СССР. Случило се така, че 15 души са отсъствали от селото по това време – трудно е да си представим ужаса и отчаянието им, когато се върнали и видели пожар на мястото на селото и масови гробове… По време на операция “Висла”, съгласувана с Кремъл, през 1947 г. тези 15 души също са преселени. Завадка Мохоровска престава да съществува.
Общо 482 109 украинци са репатрирани през 1944-1946 г. Те са транспортирани предимно до южните райони на Украинската ССР, но някои от тях се озовават и някъде в Урал в Русия. На 6 май 1946 г. е обявен краят на депортацията – СССР вече няма да приема репатрирани, но в Закерзоння (Източна Полша или нашите Западни покрайнини) все още има 140 хиляди украинци. Полското правителство решава да ги пресели в северните и западните земи, които са били германски преди войната. Германците са депортирани оттам и то много жестоко – около 60 хиляди загинаха. Това беше вид отмъщение за страданията на полския народ по време на Втората световна война. Властите решиха да заселят украинци в преди обитаваните от германците села – и това отново беше провъзгласено като акт на борба срещу УПА. И те го направиха. За да унищожат базата (няколко хиляди души) на бандеровците, Полша първо изгони половин милион нашенци в СССР, а останалите 140 хиляди премести в Северна и Западна Полша.
След това в Закерзоння не остана нито един украинец. Това е официална информация”.
Роман Маленков – основател на “Украйна Инкогнита”, ръководител на проекта “Древен Киев”, изследовател, пътешественик, писател
Операция “Висла”“” е военно-политическа операция, проведена от комунистическите власти на Полша през 1947 г., чиято цел е насилствената депортация на около 150 хил. украинци от етническите им земи (Лемковщина, Надсяни, Холмщина и Пидляшшя) в северните и западните райони на Полша. Официалният претекст е борбата срещу УПА, но всъщност това е етническо прочистване.
Операцията е продължила до 29 юли 1947 г.
През 1990 г. полският Сенат, а по-късно през 2007 г. и президентите на двете страни официално осъдиха тази операция като престъпление. Днес то се тълкува като престъпление срещу човечеството.