Киев, 21 юни 2026.- Скандалът около полския Орден на Белия орел е истинска емоционална и политическа експлозия, която, честно казано, става невероятно тъжно. Когато избухне подобен спор между най-близките съюзници по време на такава кървава война, това предизвиква само тъга и безпокойство.

Нека разгледаме стъпка по стъпка какво е станало, защо достигна такава степен и какви последици имаме сега.

Защо Навроцки направи това?

Полският президент Карол Навроцки предприе тази радикална стъпка заради изключително болезнения въпрос за историческата памет за полското общество, първо, и второ – за да привлече радикалния електорат на своя страна. Непосредственият спусък беше решението на Киев да присъди на едно от подразделенията на ВСУ почетното звание “Герои на УПА”.

За Навроцки, като представител на дясното консервативно крило, и за повечето поляци, УПА се свързва предимно с Волинската трагедия и масовите убийства на полски цивилни по време на Втората световна война. Навроцки заявява, че в европейското семейство не може да се героизират онези, които се смятат за отговорни за тези престъпления в Полша, и че орденът е символ на най-високото доверие към Републиката, което според него е подкопано. Въпреки че подчертава, че това не е насочено срещу украинския народ, жестът се оказва максимално суров.

Трябваше ли Зеленски да реагира с демонстративен отговор?

Реакцията на Володимир Зеленски е незабавна и емоционална. Той изпраща ордена обратно по пощата до канцеларията на Навроцки и заявява: “Вярвахме, че Орденът на Белия орел е адресиран до украинския народ и нашата армия през 2023 г…. Ако се смята, че този специален символ може да остане при Екатерина II, Бенито Мусолини и Герхард Шрьодер, тогава ние в Украйна няма да спорим с това”.

Нещо повече, в знак на солидарност, външният министър на Украйна Андрий Сибига, ръководителят на президентската администрация Кирил Буданов, както и бившите президенти Леонид Кучма, Виктор Юшченко и Петро Порошенко отказаха полските си награди.

От гледна точка на държавното достойнство и вътрешната политика на Украйна, Зеленски не можеше да мълчи. Да приеме мълчаливо лишаването от наградата би означавало да признае вина или слабост пред обществото и армията, за които УПА е символ на безкомпромисна борба за независимост срещу Москва, а не символ на междуетническо клане. Още повече, че Армия Крайова също е изцапана с кръв на невинни украински жертви. От гледна точка на студената дипломация обаче, този публичен демарш с посланието, изпратена по пощата, само добави масло в огъня, превръщайки задкулисното напрежение в открит дипломатически спор.

Доналд Туск е прав: третата страна печели

Полският премиер Доналд Туск абсолютно уместно отбеляза, че третата страна, Русия, ще спечели от този скандал. Думите му, че “фронтовата линия е другаде” и че задачата на лидерите е да успокояват емоциите, а не да ги разпалват, са гласът на разума в този хаос.

Кремъл в момента си потрива ръце. Всяка пукнатина в монолита на украинско-полския съюз е подарък за руската пропаганда. Москва инвестира милиони години наред в опити да раздели украинци и поляци на исторически основа. За съжаление, сега политиците във Варшава и Киев самите дадоха на Кремъл повод за празнуване.

Доколко сериозно Киев и Варшава са се превърнали в заложници на историята?

Да, и двете страни са станали заложници на миналото на 100%. УПА, Армия Крайова, операция „Висла“, Волин са незараснали рани.

За Украйна днес историята на УПА е основата на един отбранителен мит, тя е за “воля или смърт” в борбата срещу руския окупатор. Армия Крайова е олицетворение на злото.

За Полша олицетворение на злото е УПА, тона е дълбока национална травма и болка за изгубените предци.

Трагедията е, че и Киев, и Варшава гледат на едни и същи събития през напълно различни призми. И което е по-лошо, електоралните интереси и радикалните лозунги често надделяват над стратегическата визия за бъдещето. Вместо да оставят историята на историците, тя е завлечена обратно в окопите на съвременната геополитика.

Какъв е изходът от всичко това?

Има само един изход, макар и да звучи банално, но човечеството не е измислило друго: формулата “Прощавайте – простени сте”, която по едно време помири поляци и германци.

Нужен е мораториум върху политизирането на историята по време на войната. Политиците трябва да мълчат. Въпросите за военните имена, ексхумациите и историческите оценки следва да бъдат оставени за съвместни комисии от историци, без камери и политическа шумотевица.

И още нещо – осъзнаване на обща заплаха. И Киев, и Варшава трябва да помнят: ако Украйна падне, полските политици ще трябва да мислят не за ордени и имена на военни подразделения, а за това как да защитят Сувалкския коридор. Защото е много вероятно руснаците или да ударят, или да спретнат провокация със “зелените човечета” именно там.

Емоциите трябва да отстъпят място на трезвия инстинкт за самосъхранение. Наистина искаме да вярваме, че този остър етап ще премине и лидерите на двете страни ще намерят мъдростта да се върнат към стратегическо партньорство, защото бъдещето на цяла Европа е заложено на карта. Не повече и не по-малко.(УВести)