Киев, 20 юни 2026.- Българският анализатор Иван Кръстев предлага много дълбок, чисто философски и политически поглед върху съвременната архитектура на европейската сигурност. В публикациите си за Financial Times (последна – “Прозорецът за мир в Украйна няма да бъде отворен завинаги” (The window for peace in Ukraine won’t be open forever) и аналитични доклади (в частност, за Европейския съвет по външни отношения – ECFR), той последователно развива идеята, че концепцията за “мир”, която Европа използва след 1945 или 1989 г., вече не работи.

Ако откроим основните тези на неговия анализ защо е толкова трудно за РФ и Европа да намерят изход от руско-украинската война и защо бъдещият мир няма да бъде стабилен, те се свеждат до няколко ключови момента:

Криза на доверието: мирът без гаранции за сигурност е просто примирие

Кръстев подчертава, че основната пречка за прекратяване на войната е пълното унищожаване на институцията на доверие. Всяко споразумение на хартия днес се възприема от страните не като край на конфликта, а като пауза за подготовка за следващия кръг.

– За Русия всеки мирен договор е инструмент за облекчаване на санкциите и възстановяване на военния потенциал.

– За Украйна и Европа всякакви обещания от Кремъл имат нулева стойност след нарушаване на Будапещенския меморандум и основополагащите актове на ОССЕ.

Поради това “мирът” престава да бъде статична точка на спокойствие. Колкото по-дълго продължава конфронтацията, толкова по-очевидно става: краят на военните действия няма да означава връщане към стабилност.

Капанът на “Мир срещу справедливост”

Анализаторът много ясно улавя идеологическата нееднородност в самата Европа, което пречи на формирането на единна визия за края на войната на РФ против Украйна. Тя разделя европейското общество и елити на два лагера:

– “Лагер на мира”: тези, които търсят прекратяване на огъня на всяка цена (дори с цената на териториални отстъпки на Украйна), за да спрат икономическите турбуленции и да избегнат риска от ядрена ескалация.

– “Лагер на справедливостта”: тези, които са убедени, че траен мир е невъзможен без пълно наказание на агресора и възстановяване на териториалната цялост на Украйна. Те смятат отстъпките пред Русия за покана на Москва за нови агресивни войни в бъдеще.

Този вътрешноевропейски парадокс не позволява разработването на дългосрочна стратегия, тъй като това, което една група смята за “мир”, другата разглежда като “капитулация и нова заплаха”.

Промяна на характера на европейското пространство: „мирът“ сега изисква милитаризация

Най-важното заключение на Кръстев е, че предишният европейски ред се е основавал на идеята за “мир чрез икономическа взаимозависимост” (свободната търговия, общите пазари, трансграничните газопроводи е трябвало да направят войната невъзможна). Тази илюзия е напълно разрушена.

Отсега нататък мирът в Европа няма да е резултат от дипломатически компромиси, а ще бъде резултат от баланса на силите. Т.е.:

– новата архитектура на сигурност ще се характеризира с твърди граници, постоянна военна готовност и дълбоко взаимно възпиране.

– границата между Украйна и РФ (или демаркационната линия) ще се превърне в най-милитаризираната зона в света от десетилетия насам, подобна на демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея.

Накратко, за Иван Кръстев основната трудност при прекратяването на войната е, че страните се борят не само за територия, но и за правилата на бъдещото съвместно съществуване. Докато Русия се стреми да ревизира целия световен ред, а Европа се бори да защити остатъците от стария ред, класическият “постоянен мир” е станал невъзможен. Предстои ерата на “въоръжения мир”, където отсъствието на открити бойни действия ще се поддържа единствено от силата на оръжията и готовността за отбрана.(УВести)