Киев, 20 юни 2026.- Йосиф Гурко (Йосип Володимирович Ромейко-Гурко) оставя след себе си коренно различен спомен: в България той е почитан като герой-освободител, докато за поляците се превръща в олицетворение на жестокия имперски терор.
“Полската страница” от неговата биография е свързана с два ключови етапа: потушаването на Януарското въстание (1863–1864) и последвалото му управление във Варшава.
Потушаване на Януарското въстание (1863)
В началото на националноосвободителното въстание в Полша, Литва и Беларус (януари 1863 г.) полковник Гурко командва Чернигивския конен полк, а по-късно и кавалерийската гвардия.
Гурко е изпратен на територията на гражданската администрация на земите Каунас и Вилнюс (днешни Литва и Беларус), където въстаническото движение е изключително активно.
Той участва пряко в наказателни експедиции срещу полските партизански отряди. Гурко се отличава с безкомпромисния си характер: бунтовниците, попаднали в ръцете на подчинените му, често са подлагани на извънсъдебни екзекуции, конфискация на имущество или пратени на заточение в Сибир. Именно за “успеха” си в потушаването на това въстание той получава чин генерал-майор и благоволението на император Александър II.
Завръщане в Полша: Генерал-губернаторство (1883–1894)
Гурко обаче най-добре е запомнен в Полша не с боевете от 1863 г., а с десетгодишното си управление като генерал-губернатор на Вислинския край (както Руската империя официално нарича окупираните полски земи, опитвайки се да заличи дори думата “Полша”).
Назначен от Александър III през 1883 г., Гурко става проводник на политика на безкомпромисна русификация.
Унищожаване на езика и образованието: По негова заповед във варшавския образователен окръг полският език е напълно изгонен от администрацията, съдилищата и училищата. Дори изучаването на самия полски език и религия в гимназиите е трябвало да се провежда на руски език.
Религиозен натиск: Гурко активно подкрепя преследването на гръкокатолиците (униатите) в Хелмската област и Подляшко, като насилствено ги принуждава да приемат православието, и ограничава правата на Римокатолическата църква.
Полицейски режим: Във Варшава е разположена агентурна мрежа за наблюдение на интелигенцията и младежта, а за най-малките признаци на патриотизъм или четене на полски книги хората са изпращани в затвора или на заточение.
Съпругата на генерала, Мария Гурко, демонстративно отказва да говори или да купува каквото и да било в магазините, ако персоналът се обръща към нея на полски.
И така, за полската история Йозеф Гурко се превръща в един от основните архитекти на националното потисничество. Ако край Плевен или на Шипка в България той командва като талантлив командир, то във Варшава действа като ревностен имперски чиновник, който се опитва на всяка цена да елиминира полската идентичност. Оставката му през 1894 г. е посрещната с облекчение от полското общество.(УВести)