Киев, 01 юни 2026.- Войната в Украйна достигна повратна точка. След провала на контраофанзивата на ВСУ през 2023 г., пълномащабното нахлуване на Русия навлезе в предвидим ритъм на летни и зимни офанзиви, като натискът от атаки отслабва между тях, тъй като руските части се ротират и прегрупират.

На пръв поглед тази година не е по-различна. С преминаването на пролетта в лято, украинските войски по фронта отново наблюдават постоянно увеличение на руските удари и опити за инфилтрация. Но настроението сред украинските командири се е променило. Руските атаки оказват по-малък натиск върху техните части, отколкото в предишни години, пише  Foreign Affairs.

Докато ударите с дронове и обстрелите остават постоянни, бойната ефективност на Русия намалява. В Киев расте оптимизмът, че Украйна може да принуди Русия да се съгласи на прекратяване на огъня, казват журналисти.

Украинско възраждане

През 2025 г. Украйна създаде над десет армейски единици – корпус, които обединяваха бригади. Това подобри обучението на новобранците, защото сега те се обучават от същите командири, които ги водят в бой.

В същото време ВСУ подобриха взаимодействието на пехотата, дронове, артилерия и бронирани машини. Такива комбинирани техники им позволиха да се ротират, да напредват към Купянск в Харкивска област (през есента на 2025 г.) и Гуляйполе в Запорожка област (през пролетта на 2026 г.), като същевременно поддържаха минимални загуби в сравнение с руснаците.

В допълнение, украинските подразделения с безпилотни летателни апарати засилиха “ударите със среден обсег”, унищожавайки руската логистика на разстояние до 100 км от фронта. Плътното разузнаване усложни снабдяването на руските войски и ги лиши от възможността да концентрират сили за мощни атаки.

Тактическото умение и новите реформи позволиха на украинските военни да преодолеят упадъка от 2024–2025 г., писаха медиите. В резултат на това през първите месеци на 2026 г. вече се наблюдаваше нетен положителен приток на нов личен състав в бойните части.

Руски проблеми

За разлика от ВСУ, руските войски започнаха да губят ефективност на бойното поле поради комплекс от фактори. През 2024–2025 г. предимството на РФ се основаваше на огромни резерви и огнева мощ. Вместо висококачествена подготовка, обаче, командването предпочиташе да хвърля войници в атаки с обучение от два дни до две седмици, което доведе до загуба на около 23 000 войници всеки месец през 2025 г. Сега те губят до 30 хил., т.е., повече, отколкото могат да вербуват.

Въпреки че големите плащания и опрощаването на дългове помогнаха за компенсиране на загубите, този подход не привлече технически специалисти, които да печелят пари в гражданския сектор. Например, руската армия не изпълнява плановете си за набиране на оператори на дронове, се казва в статията.

Освен това, ако артилерията и бомбите преди компенсираха слабата подготовка на пехотата, сега ситуацията се промени. Бойното поле се превърна в зона на контакт между силите с ширина около 30 км. Картите на руските плановици слабо отразяват тази реалност, поради което щабните заповеди се разминават с практиката, а координацията на ударите става все по-малко ефективна.

Увереност без самодоволство

Подобряването на ситуацията за ВСУ и деградацията на руските части не означават, че успехът на Украйна е окончателен, подчертават журналистите. Руската армия все още разполага с над 600 000 войници и не изпитва недостиг на боеприпаси благодарение на военно-промишления комплекс. Вражески дронове и бомби удрят логистиката, пехотата търси пролуки в отбраната, а в някои райони, като Костянтинивка, ВСУ губят позиции. Освен това, Русия е опасно близо до град Запорижжя, така че Украйна не може да си позволи да сбърка.

РФ обаче няма време да окупира напълно Донбас до края на годината, както искаше Кремъл, и е малко вероятно да успее да го направи през 2027 г. без мащабна реорганизация. Руските военни усилия са в криза. Въпреки че кремълският диктатор Владимир Путин не се е отказал от идеята за завладяване на Украйна, той все още реагира на суровите реалности, както беше по време на отстъплението от Киев и Херсон през 2022 г.

Осъзнавайки влошаването на перспективите си, Кремъл може да прибегне до два сценария:

– Пълна мобилизация. Принудително набиране на специалисти и големи резерви от работна ръка. Това може временно да помогне на РФ на фронта, но заплашва с тежки политически и икономически сътресения вътре в страната, където Централната банка вече обявява критичен недостиг на работна ръка.

– Преход към глуха отбрана. Прекратяване на големи настъпателни операции и удължаване на конфликта с продължаване на ракетните и безпилотни удари по Украйна през зимата.

Въпреки това, за Кремъл става все по-трудно да води “вечна война”, тъй като ВСУ демонстрират способността си да провеждат ефективни атаки и все по-често нанасят удари с голям обсег по ключови обекти на руската икономика.

Нови предизвикателства

Ако Украйна укрепи позициите си до края на годината, Киев и неговите съюзници ще могат да убедят Москва да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня, показвайки на Путин, че това е най-малко рисковият вариант за нея. Кремъл обаче няма да се откаже от военните действия: той ще използва примирието, за да възстанови армията и да се опита да дестабилизира икономически и политически крехката Украйна.

За самото украинско общество паузата ще бъде облекчение, но ще донесе нови предизвикателства:

– Вътрешен натиск върху правителството ще започне с искания за демобилизация.

– Разрушената индустрия и инфраструктура ще трябва да бъдат възстановени на фона на неизбежното политическо разделение и искания за провеждане на президентски и парламентарни избори.

– Намаляването на степента на война може да направи европейските партньори по-малко щедри по отношение на финансирането на отбраната.

За да консолидира успеха си, Киев трябва да продължи военната реформа, а Западът следва да засили санкциите и доставките на оръжие. На фона на постепенното оттегляне на Вашингтон от европейските дела е важно Европа да разбере как да поддържа този крехък мир. Прекратяването на огъня е необходимо за сигурността на Украйна, но то само по себе си не я гарантира, заключава изданието.(УВести)