Киев, 27 май 2026.- Мнозина обясняват последната (24 май)  руска атака срещу Киев и Киевска област с желанието на Путин да отмъсти за унижението, което руският лидер е изпитал по време на подготовката на парада в Москва на 9 май. Някои смятат, че по този начин Путин се опитва да компенсира фактическото спиране на войските си в Донецка област. А на някого му се струва, че с тази атака Путин демонстрира на Запада своята сила и нежелание да търси каквито и да било компромиси – както обаче и с ядрените учения на територията на Русия и Беларус едновременно, пише украинският анализатор Виталий Портников.

Но тази атака, която трябваше да прекарам на една от станциите на киевското метро, ме порази преди всичко със своята безсмисленост и безполезност. Руският президент похарчи милиарди рубли (по някои сметки – $300 млн., УВести), за да унищожи пазара и мола, кафенета и хиподрума. “Орешник”, с който Путин се хвали през последните месеци, беше използван за удар по гаражна кооперация в град Била Церква. Дори да вярваме на обяснението, че Москва е искала да унищожи някакъв военен обект на територията на този украински град, дронове и няколко балистични ракети щяха да са достатъчни за това. Путин, когото си спомням от първите дни на президентството му на Русия, винаги е бил жесток, лишен от емпатия, хладнокръвен и нарцистичен. Тези негови черти се проявяват буквално в първите дни на политическата му кариера – на фона на чеченската война или гибелта на подводничари на подводницата “Курск”. Но онзи Путин знаеше точно какво прави и защо. Реални признаци на неадекватност обаче можеха да се проследят през февруари 2022 г., когато руският президент беше сериозно решен да свали украинското правителство и искрено вярваше, че армията му ще бъде посрещната с цветя и рози. Но вероятно това беше идеологическа неадекватност. Руският президент искрено вярва във всички тези идеологически митове, които пропагандира, защото е отгледан върху тях като офицер от КГБ. Той е истински убеден, че няма украински народ, че хората не могат да защитят собственото си бъдеще и не са способни самостоятелно да излизат на протести. И наистина – защо човек, който някога е бил сигурен, че участниците в протестите в Дрезден в последните дни на ГДР са били платени, по някакъв начин трябва да промени мнението си за украинския Майдан?

Но тази атака е доказателство за номенклатурна, официална неадекватност. Точно това, което Путин никога не е можел да си позволи в миналото. Той няма излишни пари за армията – и харчи милиарди за атака, която не променя нищо. Тя не е повлияла по никакъв начин на военно-техническия потенциал на Украйна. Тя не може да сплаши хората, защото е трябвало да ги наплаши в първите месеци на войната, а не в петата ѝ година – хората, които останаха в Украйна, някак си са свикнали с такива ужасни изпитания. Това, което може да се постигне с такава атака, е само да се повиши градусът на украинската омраза.

Затова не се изненадвам, когато чета статии в западни издания, че руският президент разочарова представители на собственото си обкръжение, политическия и бизнес елит на самата Русия. Тези хора не могат да бъдат наречени и либерали – те изповядват същата програма като Путин, убедени са в необходимостта от възстановяване на контрола над Украйна и други бивши съветски републики, във важността на конфронтацията със Запада. Следователно, за повечето от тях Путин е идеален лидер.

Това, което обединява тези хора, е желанието техният лидер да бъде адекватен в действията си и реалистично да оценява ситуацията в Русия и около нея. Но Путин напоследък изобщо не показва адекватност. И това е видно както от възприятието му от населението – рейтингът му забележимо спада, така и от разговорите на руската номенклатура със западни журналисти. Затова предполагам, че дори такива представители от обкръжението на Путин, като прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков и първият заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко, наистина биха могли да се опитат да разубедят Путин от налагането на по-строги ограничения на руснаците – но не постигнаха желания резултат. И да, тези хора ще бъдат недоволни – но няма да направят нищо, за да променят ситуацията, защото се страхуват от Путин. Ще чакат или да се осъзнае, или да умре – и това прави руския президент още по-непредсказуем и опасен. Това е нов Путин – смачкан от години неефективност в руско-украинската война и предаден от собствената си неадекватност. И следващите действия на такъв Путин трябва да се приемат с още по-голямо внимание.(УВести)