Киев, 22 май 2026.- Хибридната война на Русия срещу демократичния свят се води не само на бойното поле, но и в медийното пространство на европейските страни. Основната цел на Кремъл в чужбина е системното унищожаване на солидарността с Украйна, дискредитирането на украинските бежанци и клеветата срещу политическото ръководство, водено от президента Володимир Зеленски. В България водещ двигател на тези разрушителни наративи е проруската партия “Възраждане”.

Използвайки всякакъв предлог – от ежедневни спорове до мащабни културни събития като “Евровизия”, тази политическа сила стартира целенасочени кампании за тормоз в социалните мрежи, изкуствено разпалвайки антиукраински настроения.

Спекулации около “Евровизия 2026”: културата като оръжие на разделение

Майският триумф на българската певица Дара с хита “Банагаранга” на 70-годишния юбилеен конкурс “Евровизия” трябваше да бъде изключително музикално тържество. Проруските сили в България обаче моментално превърнаха това културно поле в платформа за политически манипулации. Причината за атаката беше, че украинското жури и публиката не дадоха максималния резултат на българския кандидат.

Причината за сдържаната оценка от Украйна беше съставът на творческата група на Дара: сред авторите на песента е гръцкият композитор Димитрис Контопулос, известен с дългогодишното си тясно сътрудничество с руски поп и прокремълски фигури (в частност, Филип Киркоров). Това предизвика логичен, естествен и болезнен резонанс в украинското общество.

Лидерите и привържениците на “Възраждане” обаче изопачиха ситуацията, представяйки професионалното и ценностно обосновано решение като “неблагодарност от страна на Украйна”. Вълна от коментари, насочени към демонизиране на украинците, избухна в българския сегмент на Facebook и Telegram: “Ние им помагаме, приемаме техните бежанци, а те плюят по нас! Това е тяхната благодарност за всичко!” – бяха масово тиражирани от ботове и радикални активисти под публикации за конкурса.

Този изкуствен гняв беше координиран с цел да се изтласкат истинските причини за резервите на Украйна от информационното пространство и да се наложи емоционална теза на българското общество: “Украйна не цени България”.

Тормоз на украинските бежанци в социалните мрежи

Ежедневният антиукраински дискурс в България не възниква спонтанно – той се подхранва последователно от политиците. Депутатите от “Възраждане” редовно използват трибуната на Народното събрание и собствените си медийни ресурси, за да маргинализират украинците, избягали от войната.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-сложни стават манипулациите. Всеки инцидент с участието на чужденци се тълкува като “заплаха за националната сигурност”. Например, последните изявления на представители на партии относно дейността на украинските организации във Варна (включително опитите да се обвинят украински граждани в незаконна бизнес дейност) бяха съпроводени с открито ксенофобски призиви.

В социалните мрежи това се трансформира в открит тормоз:

Икономически популизъм: разпространение на фалшиви твърдения, че украинските бежанци уж получават по-голяма финансова подкрепа от българските пенсионери.

Криминализация на имиджа: изкуствено създаване на образ на украинците като “агресивни и привилегировани” гости, които нарушават обществения ред.

Истинската цел на тези публикации е да накарат средностатистическия българин да се почувства несправедлив и уморен от това да помага на Украйна, което напълно съвпада с интересите на руската пропаганда.

Руски отпечатък: дискредитиране на президента на Украйна и солидарност с ЕС

Кампаниите на “Възраждане” са класически пример за прилагането на “меката сила” на Кремъл. Наративите на партията отразяват тезите на руските държавни медии. Дискредитирането на Украйна на ниво поп култура или бежанци е само първият етап. Следващата стъпка е атака срещу политическото ръководство на Украйна, по-специално срещу президента Володимир Зеленски и семейството му, с цел блокиране на предоставянето на военна и техническа помощ.

Последователната реторика на партийните лидери се основава на няколко деструктивни тези:

– “България се въвлича във война”: предоставянето на оръжие на Киев се позиционира като предателство на националните интереси на България.

– Делегитимизиране на помощта: те се опитват да представят украинските власти като “корумпирани”, а призивите за подкрепа – като “изнудване”.

В резултат на мащабната работа в Интернет сегмента кремълските политтехнолози успяват да държат част от българското общество в състояние на постоянно напрежение. Културни прецеденти, като случая с “Дара” и “Евровизия”, се превръщат в удобен емоционален спусък, който позволява рационалната политическа дискусия да бъде преведена в плоскостта на обидите и агресията.

Антиукраинската активност в България, водена преди ат “Атака”, а сега от “Възраждане”, демонстрира колко лесно инструментите на демокрацията и свободата на словото могат да бъдат използвани за разпространение на езика на омразата. Противодействието на подобни заплахи изисква от българското общество и държавните институции стриктно да следят информацията, да разкриват фалшиви материали и да разбират, че зад всеки “спонтанен” коментар в социалните мрежи често стои ясно пресметнат геополитически интерес на Москва.(УВести)