Киев, 13 май 2026.- По фасадата на режима на Путин се появиха пукнатини. Основите, фундаментът е все още здрав и носещите конструкции стоят. Но пукнатините в мазилката, които Кремъл се опитва да прикрие, само се разширяват, превръщайки се в истински пукнатини в системата, които се проявяват в най-различни области, пише журналистът Володимир Ким за авторитетното издание “Дзеркало тижня”.
Става дума за засилване на мерките за контрол на Федералната служба “Безопасност” (ФСБ) върху обществото, в резултат на което руснаците губят, по-специално, достъп до Интернет и постепенно се плъзгат към севернокорейските реалности; за уязвимостта на генералите, които могат да бъдат обвинени в опит за покушение; за беззащитността на дълбокия тил пред атаки на украински дронове; за е липсата на реакция от страна на Кремъл на екологичната катастрофа в Туапсе, която се изостри след удари на украински дронове по рафинерията и пристанището; за влошаване на външната ситуация за Кремъл: поражение във Венецуела, срам в Мали, отстъпление на Армения, превъоръжаване на Европа.
Тези и други пукнатини все още не са доказателство за колапс на системата, а симптоми на нейната дисфункция.
Корозията на режима е очевидна и от факта, че две държави – Азербайджан и Армения, които Русия смята за своя историческа сфера на влияние, приеха Володимир Зеленски, въпреки очевидната омраза на Путин към него. Да не говорим за срамния за Кремъл указ на украинския президент, че разрешава парада на Червения площад.
Подобни събития десакрализират централната власт и лично Путин, а подстрекателското настроение “ама царят не е истински” вече витае във въздуха. Както отбелязва Александър Баунов, експерт в Центъра за изследване на Русия и Евразия “Карнеги Берлин”, въпреки че “властта все още е в ръцете на Путин, магията на неговата мощ се разсейва”. Заедно с икономическите проблеми, покачващите се цени и атаките на украински дронове срещу руски индустриални центрове и рафинерии, това доведе до спад в електоралния рейтинг на Путин, който според резултатите от проучване на Левада-център е спаднал с 13% през последната година (от 62 на 49%). Това е най-ниският резултат от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна (през декември 2021 г. рейтингът на Путин беше 32%).
Нервността в Кремъл се увеличава и поради предстоящите септемврийски избори за Държавната дума и за ръководителите на няколко региони. Заместник-ръководителят на президентската администрация Сергей Кириенко трябва да осигури висока избирателна активност и да покаже значителен процент подкрепа за путинската “Единна Русия”, а това не може да се постигне само с измама по време на преброяването на гласовете. Особено след като на фона на влошаващия се жизнен стандарт и спирането на Интернет, популярността на Комунистическата партия на Зюганов нараства. Изборите в Чечня и Дагестан – двата най-проблемни региона не само в Северен Кавказ, но и в цяла Русия, също будят безпокойство: всяка изненада е възможна в тези републики.
Освен това, съществува проблемът с ветераните от войната в Украйна. Не само че те трудно намират себе си в мирния живот. Сергей Кириенко и министърът на отбраната Андрей Белоусов се състезават кой ще ръководи групата на ветераните в бъдещата Държавна дума, независимо колко ще бъдат те, защото такава парламентарна група е мощен политически ресурс, който може да бъде използван в тяхна полза. И ако Белоусов залага на ветерани, лоялни към министерството на отбраната, то Кириенко залага на тези, които са преминали проекта “Време на героите”, който той ръководи. В резултат на това денят на единното гласуване се превръща от формална процедура в индикатор за това колко ефективно работи цялата система. В частност, когато има конфронтация в рамките на естаблишмента, който се опитва да получи знаци на внимание от Путин и достъп до финансови ресурси при условие за изтъняване на “държавната баница”. На този фон ролята на Федералната служба “Охрана” (ФСО) и, разбира се, на ФСБ осезаемо се увеличава. В крайна сметка, всеки път, когато Путин се изгуби във водовъртежа на събитията, той търси опора в системата, която му се струва своя и единствената надеждна, най-близка и най-разбираема.
При новите условия старите правила вече не важат и сега нито лоялността към режима, нито близостта до някоя от “кулите” на Кремъл могат да гарантират на чиновници и служители по сигурността от втория и по-нисшия ешелон на властта или на висши мениджъри на държавни корпорации, че няма да станат “обект на засилен внимание” от страна на властите по време на следващото антикорупционно разследване. Всичко се решава само от един човек – Владимир Путин, който играе ролята на суперарбитър. Междувременно за руското общество откритите наказателни дела са възможност за задоволяване на търсенето на справедливост, за лейтенантите и майорите – шанс за кариера, а за висшето ръководство – начин за преразпределение на собственост, финансови и властови ресурси. Особено засегната е средата на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу, с когото определена европейска специална служба свързва възможността за военен преврат. Бившият заместник-министър на отбраната Тимур Иванов (осъден на 13 години затвор миналото лято), Дмитрий Булгаков (вече в следствения арест) и Павел Попов (осъден на 19 години през април), началникът “Кадри” на Министерството на отбраната Юрий Кузнецов и други са обвинени в корупция. А в началото на март беше арестуван приятелят и довереник на Шойгу, бившият първи заместник-министър на отбраната Руслан Цаликов. Чекистите обаче атакуват не само клана на Сергей Шойгу. Образуват се наказателни дела срещу хора от групата на Сергей Кириенко. Например, арестът през март на Антон Сериков – генерален директор на компанията “Знание”, пръкнал се от проекта на Кириенко “Лидери на Русия”, беше удар по “технократите”. Хора, близки до премиера Михаил Мишустин, също са преследвани от силите за сигурност: това са бизнесменът Александър Галицки и IT предприемачът Сергей Мацоцки.
Вероятно, атаките срещу Мишустин са резултат от опити на различни кремълски “кули” да се подготвят за операция “Наследник”. В края на краищата, според руската Конституция, в случай на внезапна смърт на президента, неговите правомощия временно се изпълняват от министър-председателя. Да, може да се допусне, че човек на позицията “временен изпълняващ длъжността президент” да го прави до голяма степен формално. Но този статут обаче дава възможност на решителен човек да укрепи позицията си в борбата за власт.
Всички тези пукнатини във фасадата на режима на Путин създават по-благоприятни условия за възникване на заговор срещу Путин. Съдейки по начина, по който се укрепва охраната на руския президент, той се страхува не само от украински дронове, но и от опит за атентат.
Въпреки че руският президент губи своята святост, а руските граждани и елити са недоволни, това не означава непременно, че скоро ще се появи вътрешноелитен заговор или мащабни протести срещу политиката на централното правителство. Не става въпрос само за това, че ФСБ подслушва всички – висши мениджъри, чиновници, военни, и всички около Путин се борят помежду си. За върха на руския елит отстраняването на Путин от власт заплашва с бъдещ хаос и евентуален колапс на Русия. И това е плашещо. Що се отнася до народните протести, бившият съсобственик на “Евросеть” (“Евромрежа”), Евгений Чичваркин, коментирайки възможната реакция на руснаците на пълна Интернет блокада, отбеляза: “Те ще приемат всичко. Ще приемат абсолютно всичко”. Той го обяснява просто: без свободни канали за комуникация е все по-трудно хората да се споразумеят помежду си, а самата система от блокади вече привикна обществото към нови ограничения. Това обаче изобщо не изключва протестите срещу местните власти – било то екологични акции, или изблици на антисемитизъм, или искания за подобряване на работата на комуналните услуги.
Кремъл обаче се страхува от мъркащите, израснали в ерата на Интернет, мобилните телефони и социалните мрежи, и които дядовците им изобщо не ги разбират. Историята с общността “Алый Лебедь”, която призова руснаците да протестират срещу Интернет блокадите и да излязат на митинги на 29 март, позволи на ФСБ да проучи как са организирани младите хора. Кремъл се страхува и от Z-патриоти. Последните в момента са заедно с режима, но постепенно се отклоняват от лоялност към Путин към критика към него. И това ще се засили, особено след като Путин изпраща различни сигнали към обществото: сутринта на 9 май на парада той заявява, че победата винаги ще бъде за Русия, а вечерта обявява, че войната е близо до края си и не изключва срещата си със Зеленски.
Въпреки тези пукнатини, режимът продължава да съществува в състояние на вътрешно напрежение, където недоволството се натрупва, но засега не надхвърля рамките на локалните акции и кулоарни конфликти, смята Володимир Ким.(УВести)