София, 28 април 2026.- Вчера българският You-Tube канал “ДНЕВЕН РЕД” (Миролюба Бенатова и Генка Шекерова) проведе интервю с генерал-лейтенанта от руското външно разузнаване (в оставка) Леонид Решетников. То е отличен пример за това как идеологията на великодържавния шовинизъм се предава чрез мека сила и политически манипулации. Решетников, който години наред ръководеше Руския институт за стратегически изследвания (РИСД) и успя да сватоса Румен Радев за поста президент на България през 2016 г. (сега неговата партия спечели изборите и той ще бъде премиер на България), всъщност изказва тези, които отричат субектността на Украйна и други страни от Източна Европа.

Ето основните (без българската вътрешнополитическа тема) маркери на шовинизъм и агресивна реторика в този разговор:

Отричане на суверенитет

Решетников многократно нарича европейските страни (в частност, България) “марионетки на Запада”. Това е класически шовинистичен подход: отказ да се признае, че съседните народи могат да имат своя собствена воля. Всяко движение към демокрация или към ЕС се тълкува от него като “чуждестранен контрол” или “заговор между Брюксел и Вашингтон”.

Украйна като “инструмент на Запада”

Относно агресията срещу Украйна, Решетников промотира стандартния кремълски наратив:

– Той твърди, че Украйна не може да воюва сама, а е само инструмент, чрез който Европа и САЩ водят война срещу Русия.

– Той директно говори за използването на украинците като “жива сила” в интерес на Запада, като напълно игнорира освободителния характер на войната за самата Украйна.

Идеологията на “Общия корен” и славянския месианизъм

Решетников използва псевдоисторически аргументи, типични за шовинистичния дискурс:

– Твърди, че преди монголско-татарското нашествие руснаците и украинците (и дори българите в определени аспекти) са били “де факто един народ”.

– Пропагандира идеята за “славянско единство” под ръководството на Русия, наричайки руснаци и българи “генетично свързани”. Това служи като оправдание за намесата на Русия в делата на други държави под претекст за “защита на общите, традиционни, ценности”.

“Отвратителна” политика и език на обезценяването

Използването на емоционално зареден, агресивен речник (например думата “отвратителен” в руския й вариант по отношение на политиката на България) демонстрира презрение към националните интереси на други държави, ако те не съвпадат с имперските амбиции на Москва.

Монархизъм и “особеният път”

Решетников директно заявява, че Русия трябва да се върне към монархическа форма на управление, защото за 100 години е “невъзможно да се преформатират мозъците на хора”, които са живели в империя в продължение на 1000 години. Това подчертава антидемократичната същност на неговите възгледи, където силната ръка на вожда (царя) е единственият възможен път на развитие, което автоматично оправдава агресивна външна политика. Той също така отхвърля парламентарната форма на управление, като за него “най става” президентската.

Този разговор също така демонстрира, че руският шовинизъм в изпълнението на фигури като Решетников се основава на дълбоко убеждение в превъзходството на руския път и игнориране на границите и правата на другите народи. Украйна в тази парадигма се възприема не като държава, а като “ударна сила за разпадането на Русия”, което е изкривено огледало на собствената агресивна политика на Кремъл.

Необходимостта от “външен враг” за легитимация

За идеологията на “руския свят” е жизненоважно да има антагонист, който въплъщава “абсолютното зло“. САЩ, Лондон и абстрактната “дълбочинна държава” са идеално подходящи за тази роля, тъй като се възприемат като културни и морални антиподи. Същевременно признаването на зависимостта на Москва от Китай би разрушило мита за “пълния суверенитет” на Русия, за който тя уж се бори.

Стратегическо отричане на реалността

Решетников описва промяната на световния хегемон като естествен процес, при който САЩ отслабват, а Китай и Азия се очертават като нови центрове. Той обаче го представя така, сякаш Русия е равноправен партньор в този нов многополюсен свят, а не младши партньор или ресурсен придатък на Китай. Признанието, че РФ е изпаднала във финансова, технологична и политическа зависимост от Пекин, противоречи на образа на “великата сила”, за която той говори.

“Сянката” на Лондон срещу реалността на Пекин

Решетников оперира с конспиративни концепции за някакви си центрове в района на Лондон или Тел- Авив, което е удобен начин да обясни собствените си поражения с “машинации на врагове”. В същото време зависимостта от Китай е много прагматична и видима:

– преминаване към юана в плащанията между РФ и КНР.

– пълна зависимост от китайски паралелен внос и чипове.

– диктуване на цените на енергията от Пекин.

За един шовинист е психологически много по-трудно да признае подобна зависимост от “източния съсед”, отколкото да измисли митично “дълбочинно правителство”, което уж управлява света.

Китай като “временен спътник” в борбата срещу НАТО

В парадигмата на Решетников всичко, което отслабва Запада, е нещо добро. Той вижда Китай само като инструмент за разрушаване на стария свят. Това е опасна илюзия: колкото по-дълго Русия игнорира своята зависимост от към Китай, толкова по-дълбоко се интегрира в неговата орбита като васал.

Решетников съзнателно или подсъзнателно избягва темата за Китай, защото това превръща концепцията му за “велика Русия, изправяща се от колене” в история за смяната на един господар с друг. Неговата реторика е насочена към поддържане на илюзията за независимост, докато реалната геополитическа цена на войната срещу Украйна е постепенната загуба на субективност на Русия спрямо Пекин.(УВести)