Киев, 26 април 2026.- Чернобилската катастрофа обикновено се помни на 26 април като дата, като символ, като минало, пише Артьом Колесник, специалист по енергийна политика в неправителствената организация “Екодия”, за “Дзеркало тижня“.
Но тя не е останала в миналото нито през 1986 г., нито след изграждането на нова защитна конструкция над разрушения четвърти енергоблок. Руската инвазия отново превърна забранената зона в активна рискова зона. А последиците от бедствието за околната среда не са затворена страница, а дългосрочен процес, който се измерва не в години, а в хилядолетия.
Мащаб и география на замърсяването
На 26 април 1986 г. на четвърти енергоблок на Чернобилската ОЕЦ е станала експлозия. Най-малко 6 т ядрено гориво попаднаха във въздуха. Радиоактивният облак се разпространи в Беларус, Скандинавия и Централна Европа. Замърсени бяха около 150 хил. кв. км: гори, реки, земеделски земи и подземни води в три държави.
Първите жертви бяха хора, които реално се оказаха изправени пред бедствието, без реално да разбират мащаба на опасността: 30 души загинаха през първите дни и месеци, 237 случая на остра лъчева болест. Припят, където живееха почти 50 хиляди души, беше изселен едва ден и половина след експлозията.
Над 8,5 млн. души в Украйна, Беларус и Русия пострадаха от последствията на бедствието, около 350 хил. бяха евакуирани или преселени, а почти 600 хил. участваха в отстраняването на последиците от аварията.
Експлозията и пожарът бяха съпроводени с огромно радиоактивно замърсяване. Евакуацията се забави. Системата за управление и съветската култура на мълчание работеха не за защита на хората, а за запазване на илюзията за контрол. Разказите на първите свидетели и ликвидатори показват атмосфера на лекомислие, подценяване на риска и реална жертва на хора в името на репутацията на системата.
Забранената зона: какво е сега
Забранената зона днес е двусмислено място. Радиационният фон в “червената гора” близо до четвърти енергоблок все още е стотици пъти по-висок от нормалния. В същото време отсъствието на хора е позволило на популациите на вълци, рисове, орли, диви коне на Пржевалски и бизони да се възстановят. Но това не означава, че екосистемата се е върнала към нормалното: проучванията са регистрирали повишени нива на мутации, намален репродуктивен успех и морфологични аномалии при няколко вида птици, а при бозайниците – нарушена репродуктивна функция.
Горските пожари са постоянен проблем. Дърветата натрупват радионуклиди от десетилетия и по време на пожари те се връщат в атмосферата.
Чернобил продължава
През февруари-март 2022 г. руските войски превзеха площадката на Чернобилската АЕЦ. По това време станцията съхраняваше над 22 хил. отработени горивни касети в две хранилища. Окупацията беше съпроводена с обстрел, ограничения върху ротацията на персонала и продължителна загуба на външно електрозахранване. МАГАЕ нарече това нарушение на един от ключовите принципи на ядрената безопасност.
Нов етап започна на 14 февруари 2025 г., след като руски дрон удари защитната арка (конфайнмент) над саркофага. Системата, която трябваше да ограничи рисковете, вече не работи по предназначение. В защитната арка се появи дупка от около 15 кв. м, а дефекти в облицовката бяха регистрирани и на площ до 200 кв. м. Вътрешните слоеве на конструкцията, крепежните елементи и основната подемна система бяха повредени. Това означава, че конфайнментът вече по-зле изолира вътрешното пространство, по-малко предпазва конструкциите от влага и затруднява контролирания демонтаж на нестабилните части на стария саркофаг.
Самият саркофаг – частта от него, която се намира под конфайнмента, не може да се смята за напълно надежден дори преди руския удар. Построен е през 1986 г. набързо, при извънредни условия, с много строги структурни компромиси. Рискът от деградация и срутване е съществувал отдавна. Всъщност, безопасното укритие, създадено именно защото старото “Укритие”, не може да бъде дългосрочно решение. Повредите му частично връщат тези рискове.
В такава ситуация най-лошият реалистичен сценарий не е катастрофа от мащаба на 1986 г., а локално извънредно събитие, ново радиационно замърсяване на отделни зони и нарушаване на възстановителните работи. Отделен проблем е рискът от повторни удари, които може дори да не позволят да започне стабилното възстановяване на повредените системи.
Следователно, Чернобил днес е не само символ на отминала катастрофа, но и пример за това как Русия превръща ядрената инфраструктура в инструмент за изнудване.
Съвременни проблеми на ядрената сфера
Ядрената енергия почти винаги се представя като важно стратегическо решение, но обществото плаща за нея не само по време на строителството, но и в продължение на десетилетия. Чернобил е добър пример за това: аварията сформира сметка за поколения напред.
Как обществото възприема тези решения, показват социологическите изследвания: 67% от украинците не подкрепят отказ от атомната енергия. В същото време 76% смятат за опасно да живеят в близост до АЕЦ.(УВести)
Още по темата:
СЛЕД РУСКАТА ДРОНОВА АТАКАТА НА “ЧЕРНОБИЛ” ВЪЗНИКНА АВАРИЙНА СИТУАЦИЯ