Киев, 24 април 2026.- Зад блатата, т.е. в Русия, изглежда има изблик на обществена критика. Дали това е “бунт срещу диктатора”?

Демаршът на Зюганов: Икономическо отчаяние или игра по сценарий?

Генадий Зюганов – лидер на руските комунисти, говори в Държавната дума с остра критика към икономическия курс путинското правителство. Основните му тези са:

Стагфлация и рецесия: Той открито обяви падането на икономиката през първото тримесечие на 2026 г. и предсказа неизбежен колапс до есента, като предупреди, че може да стане 1917 г. Впрочем, това е доста страна – един комунист за плаши с… “Великия Октомври”.

Критика към “вертикалата”: Въпреки че не атакува директно Путин, реториката му за “ръкотворната кризата”, удря цялото правителство.

Защо става това? Комунистите в РФ традиционно играят ролята на формация, канализираща народното недоволство. Когато социалното напрежение поради война и санкции ескалира, Кремъл позволява на Зюганов да “изпусне парата”, така че протестните настроения да останат в рамките на системната (управлявана) опозиция.

Случаят с Виктория Боня: “Гласът на народа” от Монако

Спичът на руската блогърка Виктория Боня стана вирусна (над 20 млн. гледания). Тя каза на Путин, че “всички се страхуват от него” – от губернатори до артисти, и че го лъжат за реалното състояние на страната (екологични бедствия в Анапа, наводнения в Дагестан, проблеми с Интернет).

Но има един важен нюанс: Боня използва класическата руска схема “добър цар – лоши боляри”. Тя не критикува Путин лично, а напротив – призовава го да “чуе народа”, тъй като уж чиновниците крият истината от него. Това е безопасна форма на критика, която позволява да се подчертаят провалите на изпълнителната власт, без да се превръщате във “враг на народа”.

Срещу кого е насочена тази “критика”: Путин или Кириенко?

Някои анализатори твърдят, че хипотезата относно Сергей Кириенко – заместник-началник на президентската администрация, отговарящ за вътрешната политика, има сериозни основания.

Кириенко като мишена: Кириенко е отговорен за стабилността в РФ, работата с блогъри и “идеологическия фон”. Публичните оплаквания, че “президентът е лъган”, са директен удар по неговата управленска вертикала.

Технократи срещу “ястреби”: Вероятно, в Кремъл се засили борбата между силите за сигурност и технократите. Критиките чрез Зюганов и популярни блогъри може да са инструмент на една от кулите на Кремъл да отслаби влиянието на Кириенко, обвинявайки го в загуба на контрол над обществените настроения.

Дали това е началото на края?

Това не е опит за отстраняване на Путин, а ожесточена борба за ресурси и влияние в обкръжението му. Кремъл трябва да бъде обвинен за икономическия си провал. Правителството и блокът за вътрешна политика (Кириенко) са идеални кандидати. А може би фигури като Бони или Зюганов тестват докъде могат да стигнат в критиките си, без да се окажат зад решетките.

Ерозия на страха: Дори и да става дума за контролирани действия, самият факт, че за “проблемите на Русия” се говори от трибуната на Думата и в Instagram, показва, че системата започва да “се тресе” под натиска на продължителна война.

Така че, вероятно, става въпрос по-скоро за подкилимото боричкане за това кой ще остане до диктатора, когато ресурсите най-накрая се изчерпят, отколкото за директен заговор срещу него. Въпреки че историята познава случаи, когато подобни “контролирани” протести (например, перестройката на Горбачов през 80-те на ХХ в.) са дали старта на неконтролиран колапс на СССР.(УВести)