Киев, 19 април 2026.- Войната срещу Иран донесе на Русия временни икономически дивиденти под формата на рязко покачване на цените на петрола и известно облекчаване на натиска от санкциите. Тази финансова почивка обаче е само прикритие за сериозен удар по статута на “велика сила”, който Владимир Путин толкова иска да постигне. Москва губи контрол над най-важните си съюзници, което поставя под въпрос реалното ѝ влияние на световната сцена, смята  The New York Times.

Иран отдавна е ключов партньор на Кремъл в Близкия изток, предоставяйки дронове за войната в Украйна и помагайки на Москва да заобикаля западните ограничения. Унищожаването на иранската икономика и военна машина от американските и израелските сили се превърна в поредното звено във веригата от външнополитически поражения на РФ. Кремъл преди това не е успял да предотврати падането на Башар Асад в Сирия, което изложи на риск руските военни бази там, а през януари американски спецназ във Венецуела ефективно е отстранил южноамериканския съюзник на Путин – Николас Мадуро.

Куба може да бъде следващата цел. В края на март Доналд Тръмп открито намекна за възможността за оказване на натиск върху острова, който вече е в дълбока криза поради спирането на доставките на венецуелски петрол. Сега Русия е принудена да иска разрешение от САЩ дори да достави танкер с петрол до Куба, като съдбата на последващите доставки остава несигурна. Прави впечатление, че руските петролни компании вече са изтласквани от постмадуровската Венецуела, а американските военни не се поколебаха да конфискуват руски танкери за нарушаване на санкциите.

За Путин, който мечтае за възстановяване на влиянието от съветски тип, тази ситуация е доста болезнена. Той отдавна разчита на “мистериозното съчувствие” на Тръмп, надявайки се да го използва, за да легитимира завземането на Донбас и неутрализирането на Украйна. Ето защо руският диктатор избягва личните критики към американския президент, въпреки краха на съюзниците си. Непредсказуемостта на Тръмп обаче създава неразрешима дилема за Кремъл. Възхищението на Белия дом от Путин лесно се променя в остро осъждане поради масовите жертви в Украйна. Самият Путин призна на среща на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, че сега дори преките участници в конфликтите не могат да предвидят по-нататъшното развитие на събитията.

Финансовото изтощение на Русия поради войната в Украйна става все по-очевидно. За първи път се появи информация, че Путин лично се е обърнал към олигарсите с молба за “доброволни вноски” в бюджета. Въпреки че Кремъл отрича това, признанието, че един от магнатите е обещал на държавата огромна сума, само потвърждава недостига на ресурси.

Въпреки сдържаността си в критиките си към Тръмп, Москва се опитва да се противопостави на Съединените щати по иранския въпрос. Путин осъди убийството на аятолах Али Хаменей, а руското разузнаване, според някои данни, е помогнало на Техеран с информация за американски бази. Освен това, по време на посещение в Китай, министър Сергей Лавров открито подкрепи правото на Иран да обогатява уран, което противоречи на исканията на Вашингтон. Тръмп, от своя страна, е скептичен към помощта на Русия за Иран, като същевременно заплашва да се оттегли от НАТО поради нежеланието на съюзниците да участват в деблокадата на Ормузкия проток. Вътрешната ситуация в Русия също се влошава. Украйна успешно атакува руски петролни депа с дронове и засилва връзките си със страните от Персийския залив. Умората от войната сред руснаците нараства – анкетите показват, че 67% от гражданите подкрепят мирните преговори. Експертите подчертават, че войната лишава Русия от шансове за технологично развитие, принуждавайки я безнадеждно да изостава от водещите сили. Временните ползи от иранската криза не отменят основния стимул за Кремъл – необходимостта от спиране на агресията срещу Украйна, тъй като насилието само задълбочава стратегическата безизходица на Москва.(УВести)