Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ЮРИЙ ШЧЕРБАК: “КУЧМА БЕШЕ ПОДЛОЖЕН НА НАТИСК, ТОЙ НЕ ИСКАШЕ ДА СЕ ОТКАЗВАМЕ ОТ ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ”

Киев, 03 април 2026.- Бившият украински посланик в Съединените щати Юрий Шчербак в интервю за “Главком” сподели за натиска върху Украйна преди подписването на Будапещенския меморандум и ролята на тогавашния президент на държавата ни Леонид Кучма.

Според дипломата, Леонид Кучма, който дойде на власт след Леонид Кравчук през 1994 г., първоначално се е противопоставил на отказа от ядрения арсенал, но се е намирал под силен външен натиск.

“Кучма беше под огромен натиск. Първоначално беше против отказа от ядрени оръжия… Но, както ми каза Леонид Кравчук, още на следващия ден, след като Украйна обяви независимост, от Москва дойде заповед незабавно да предадем на руснаците всички тактически ядрени оръжия. Тоест, мобилни установки, които биха ни били много полезни”, отбеляза Юрий Шчербак.

Дипломатът каза още, че след това Украйна е останала със 175 междуконтинентални ракети, поставени в пускови силози. “Те бяха огромни, тези ракети – слязох в силозите и ги видях, бяха с размерите на многоетажна сграда. И тези ракети бяха насочени към САЩ. Те бяха произведени в Русия и въпреки че украинските специалисти се опитаха да демонтират ядрените бойни глави от тях, не успяха да го направят”, добави бившият посланик.

Юрий Шчербак отбелязва още, че в началото на 90-те години на младата украинска държава, без добре функциониращи структури, със слаба икономика, без надлежна парична единица, е бил поставен ултиматум: или се присъединява към Договора за неразпространение на ядрени оръжия, или сте в пълна изолация!

“Украйна беше жестоко изнудвана да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Казваха, че ако не се присъединим, няма да получим нито официално признание от Америка, нито финансова помощ”. А украинската икономика беше в ужасно състояние по това време…”, отбеляза бившият посланик.

В същото време дипломатът наблегна, че интересите на Русия и Съединените щати са били взети предвид в Будапещенския меморандум, защото администрацията на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън се съобразяваше преди всичко с позицията на Москва.

“Трябваше постоянно да слушам американците за това колко прекрасна е ситуацията в Русия, където по това време вилнееше бандитизъм… Едва сега Клинтън се разкайва, че е притискал Украйна да се откаже от ядрените си оръжия “, спомня си бившият посланик.

Будапещенски меморандум

На 5 декември 1994 г. между Украйна, Русия, Великобритания и Съединените щати (снимката горе) е сключено международно споразумение. То се отнася до гаранции за Украйна поради придобиването от нея на статута на “неядрена държава”. В същия ден Украйна се присъедини към Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Ангажименти на “великите сили”

Според меморандума, САЩ, РФ и Обединеното кралство се задължават:

– да зачитат независимостта, суверенитета и границите на Украйна;

– да се въздържат от заплаха със сила, от използването ѝ срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна; никое от техните оръжия никога няма да бъде използвано срещу Украйна, освен за целите на самозащита или по какъвто и да е друг начин съгласно Устава на ООН;

– да се въздържат от икономически натиск, насочен към подчиняване на упражняването от Украйна на правата, присъщи на нейния суверенитет, на собствените ѝ интереси и по този начин да получат каквито и да е предимства;

– да изискват незабавни действия от Съвета за сигурност на ООН за оказване на помощ на Украйна, ако тя стане жертва на акт на… агресия или обект на заплаха от агресия с използване на ядрени оръжия;

– да не използва ядрени оръжия срещу Украйна или срещу други държави, страни по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, освен в случай на нападение срещу самите тях, техните територии и територии под тяхно доверие, въоръжените сили или техните съюзници;

– да провежда консултации в случай на ситуация, която повдига въпроси относно тези задължения.

Сега Юрий Шчербак е убеден, че Украйна никога повече не бива да попада в подобен капан и да бъде купена с фалшиви обещания. “Днес се нуждаем от документи от съвсем различен клас и качество, които биха ни гарантирали реална, а не привидна сигурност”, добави бившият посланик.(УВести)