Киев, 13 март 2026 г. – Мария Захарова, говорителката на руския дипломат № 1 Сергей Лавров, официално, от името на страната си, реагира на силовите действия на САЩ в региона (по-специално, ударите по обекти, свързани с иранските интереси). Цитат: “Остро осъждаме нов крещящ акт на агресия срещу суверенни държави. Вашингтон, чувствайки се напълно безнаказан, продължава да сее хаос и разрушения в Близкия изток. Тези действия са пряко нарушение на Устава на ООН и общопризнатите норми на международното право. Съединените щати за пореден път демонстрираха презрението си към суверенитета на други държави в името на собствените си геополитически амбиции”.

Безусловно, това изявление е “върхът” на цинизма. Реториката на Кремъл в този контекст е изградена върху три “кита” на двойни стандарти, които изглеждат особено сюрреалистично на фона на събитията в Украйна.

Апел към Устава на ООН: Същата Русия, която с агресията си на практика парализира работата на Съвета за сигурност на ООН, обвинява другите в “пренебрегване” на тази организация. Изявленията на Мария Захарова са илюстрация на това, че колкото по-често РФ нарушава Устава на ООН, толкова по-ревностно обвинява другите в същото. Това е стратегия за прехвърляне на отговорност. Логиката на Кремъл: “Ние можем да го направим, защото защитаваме “сфери на влияние”, а вие не можете, защото това е “империализъм”. Несъмнено окупацията на територии, анексирането и пълномащабното нахлуване в Украйна са най-грубите нарушения на същите норми, които руското външно министерство сега толкова страстно споменава.

Свещеността на суверенитета: Захарова използва термина “суверенна държава” като щит за партньорите на Москва, докато официалната руска пропаганда все по-активно отрича самото право на Украйна да съществува като суверенна единица. За Москва украинските граници е нещо “условно”, а историята на страната е “измислена”. Н що се отнася до интересите в Иран, международното право изведнъж става свещено и неприкосновено.

“Ред, основан на правила”: Това е любимата фраза на руското външно министерство за критика към Запада. Те се опитват да се представят като защитници на “доброто старо право”, въпреки че самите те са го заменили със закона на силния и териториалните завоевания, в частност, анексия на Крим през март 2014 г.

Това е случаят, когато всяка дума на официална Москва може просто да бъде приложена огледално към собствените им действия – и ще пасне идеално, но като искрено признание.

Ситуацията, в която Кремъл се опитва да облече мантията на защитник на международното право, изглежда не просто иронично, а сюрреалистично. Това е “геополитическа амнезия”.

Призивите за спазване на международното право от устата на представители на държава, чието ръководство е обвинено от Международния наказателен съд, звучат като опит да се потуши пожар с бензин. Не става въпрос за право, а за опит на РФ да се запази статутът на “играч”, който все още може да повлияе на нещо, освен на унищожаването на съседна държава.

Впрочем, тази реторика не е насочена към западна аудитория (където никой вече не вярва на Кремъл), а най-вече към вътрешната аудитория и към страните от “Глобалния юг”, за да се създаде образ на Запада като единствен агресор в света.(УВести)