Киев, 11 март 2026.- Доналд Тръмп, който е свикнал да разрешава кризи чрез създаване на информационен хаос, осъзна, че тази стратегия вече не работи във войната с Иран, съобщава “Главком” с позоваване на CNN.
Десет дни след началото на военните действия, американският президент не е предоставил ясна обосновка за инициативата си. Реториката му остава противоречива: той едновременно предсказва бърз мир и предупреждава за възможността за дълга и интензивна ескалация. Тази несигурност показва огромен политически и военен натиск върху лидера, чието наследство сега зависи от конфликта, причинил световната енергийна и геополитическа криза.
Икономическите последици – спадът на фондовите пазари и скокът на цените на петрола, представляват заплаха за световната финансова стабилност.
Освен това, иранските атаки с дронове и ракети срещу страните от Персийския залив засилват опасенията от мащабен регионален пожар.
В Съединените щати политическото време работи срещу Тръмп: нарастващите разходи за живот биха могли критично да повлияят на позицията на републиканската партия на предстоящите избори, докато анкетите показват, че американците не са склонни да се включат в голяма война.
По време на реч във Флорида Тръмп се опита да оправдае операцията, като заяви, без доказателства, че Иран се готви да превземе целия Близък изток. Анализаторите обаче отбелязват, че когато войната започна, Техеран беше по-слаб от всякога: съюзниците му Хамас и Хизбула бяха победени от Израел, а вътрешната му икономика беше изтощена от санкциите. Въпреки това, президентът нарича войната “икономически победител”, обещавайки, че нейният край ще донесе евтино гориво на американските семейства.
Контрастът между хаотичните изявления на Тръмп и методичните въздушни удари на Съединените щати и Израел е поразителен. Докато американските и израелските военни систематично унищожават военната машина на Иран, позицията на президента се променя всеки час. Може би това е опит да се обърка врагът преди операцията за премахване на обогатен уран или начин за манипулиране на цените на петрола, които мигновено реагират на намеците му за “края на войната”.
Основният въпрос е дали Тръмп наистина може да спре този процес. Дори ако ракетните и ядрените програми на Иран бъдат значително влошени, остава стратегическа дилема: целта беше ли смяната на режима? Тръмп многократно е намеквал за това, изисквайки пълна капитулация на Техеран и опитвайки се да повлияе на избора на нов лидер. Реалността обаче се оказа по-сложна: въпреки елиминирането на аятолах Али Хаменей, теократичната система показа устойчивост, като незабавно назначи сина му Моджтаба Хаменей за негов наследник.
Надеждите на Тръмп за народно въстание в Иран досега не се оправдаха. Репресивният апарат на режима, който наскоро брутално потуши протестите, продължава да функционира. Експертите предполагат, че вместо демократичен разцвет, войната може да доведе само до още по-сурови репресии. Тръмп е изправен пред заплахата да превърне конфликта в перманентна “тлееща” война, изискваща години патрулиране и редовни удари, както беше в Ирак. Президентът е нетърпелив да обяви победа, но вероятно осъзнава, че истинският край е все още далеч.(УВести)