Киев, 03 март 2026.- Убийството на иранския аятолах Али Хаменей несъмнено подхрани два от най-дълбоките инстинкти на руския диктатор Владимир Путин.

Първият е дълбоко вкоренена параноя за собственото му дълголетие и желанието за политическо оцеляване, което се определя от победата над Украйна на всяка цена, пише  Politico.

Изданието подчертава, че и двата са демонстрирани в кратко изявление на уебсайта на Кремъл, в което Путин осъжда убийството на Хаменей като “убийство… извършено в цинично нарушение на всички норми на човешкия морал и международното право”.

Журналистите отбелязват, че това е по-драстична реакция, отколкото след залавянето на друг бивш руски съюзник – венецуелец Николас Мадуро.

“Все пак, Путин, забележително, не посочи държавите, стоящи зад убийството”, пише изданието.

Откъде идва параноята на Путин

Изданието направи кратка екскурзия в миналото, за да обясни причините за настоящата параноя на Путин. Отбелязва се, че в Русия смъртта на Хаменей е предизвикала сравнения със свалянето на друг диктатор – Муамар Кадафи, в Либия.

Според руския журналист Михаил Зигар, елиминирането на Кадафи през 2011 г. е разгневило Путин.

През май 2012 г., малко след свалянето на Кадафи, Путин се завърна на президентския пост и, както отбелязва изданието, вероятно за да скъса със Запада и да изкорени вътрешното несъгласие, което той обвинява в стремеж към сътрудничество с враговете на Русия за осъществяване на смяна на режима.

“Именно смъртта на Кадафи беше повратната точка в руската политика, както външната, така и вътрешната”, каза Александър Баунов, старши сътрудник в Центъра Карнеги.

Анализаторът добави, че фактът, че Съединените щати и Европа са позволили Кадафи да бъде свален толкова брутално, е бил възприеман от Путин, бивш агент на КГБ, като “върхът на предателството”.

“През годините Путин все повече се изолира. А последните събития само засилват параноята му”, се посочва в изданието.

“Как се канят да ни убиват”: какво говори кремълската пропаганда

Изданието отбеляза, че макар руските представители да избягват да критикуват Вашингтон за операцията му в Иран, кремълската пропаганда говори от името на всички.

“Разбираме ли, че да се говори за Иран, е да се говори и за Русия?“, цитира изданието думите на главния руски пропагандист Соловьов.

Друг рупор на Кремъл, Александър Дугин, предположи, че Вашингтон може би планира да направи същото с Русия. “Ясно е кой е следващият и е ясно какво всъщност означават преговорите с такъв враг“, каза той, намеквайки за водените от САЩ мирни преговори с Украйна.

Едно прокремълско издание дори публикува статия, озаглавена “Как ще ни убиват”.

Какво казва Кремъл

Кремъл, от друга страна, е заел много по-дипломатична позиция, отбелязва изданието, посочвайки като пример думите на говорителя Дмитрий Песков, който изрази “дълбоко разочарование” от ситуацията с Иран и “дълбока благодарност” за усилията на САЩ спрямо Украйна. Песков добави, че “преди всичко ние… защитаваме собствените си интереси”.

“Посланието беше ясно: Путин няма да позволи на чувствата си към Иран да попречат на постигането на целите му в Украйна”, се посочва в изданието.

Какво ще направи Путин

Сам Грийн, професор по руска политика в Кингс Колидж Лондон, заяви, че основното оръжие на Путин срещу Украйна е готовността и способността на администрацията на Тръмп да оказва натиск върху украинците и европейците: “Той няма абсолютно никаква причина да се откаже от това оръжие”.

Каквото и да чувства Путин лично, действията му показват, че е прагматик, каза Грийн: “Той няма да рискува личната си сигурност, сигурността на режима си или визията си за националната сигурност на Русия, за да рискува живота си, помагайки на иранците, севернокорейците, китайците или на когото и да било друг”.

Как войната в Иран играе за Кремъл

Като цяло, твърдят журналистите, иранската криза има редица предимства за Москва, включително перспективата за по-високи цени на петрола, разногласия между Европа и Съединените щати относно това как да се справят с последствията и отвличане на вниманието от войната в Украйна.

Действията на Тръмп също така спомагат за засилване на вътрешната и международната му реторика относно опасностите от западната хегемония.

“Освен това, Путин разполага с възпиращ фактор, който нито Кадафи, нито Хаменей са имали: най-големият ядрен арсенал в света”, пише изданието.

“Politico” обаче смята, че ядрените оръжия не осигуряват защита срещу заплахи отвътре. Ако падането на съюзническите диктатори изостри страховете на Путин, те най-вероятно ще се съсредоточат не толкова върху ракетите на НАТО, колкото върху дворцовите интриги.

Грийн отбеляза, че Путин знае по-добре от всеки друг, че диктаторите, които са се окопали и са се задържали на власт толкова дълго, колкото и той, обикновено напускат поста си по един от два начина: “Или в затвор, или в ковчег”.(УВести)