София, февруари 1996.- Това са думи на Леся Украинка. Нейното име се нарежда до такива гиганти на украинската и световната литература, като Тарас Шевченко и Иван Франко. “Най-големият мъж в родната литература”, казва за Леся Иван Франко.
Известно е, че Леся Украинка прекарва една година в България. За българския период в живота й Васил Жукивский разговаря с к.ф.н. Виталий Москаленко, автор на книгата за украинско-българските връзки в края на ХIХ – началото на ХХ в., първи секретар в посолството на Украйна в София.
– Пане Виталию, какво накара Леся Украинка да дойде в България?
– Като малка тя пада в заледена река в Украйна и се разболява от туберкулоза. Налага се постоянно да се лекува – в Русия, Италия, Грузия, Крим. Но в България тя идва не само на лечение. По онова време тук, във Висшата софийска школа – сега СУ “Климент Охридски”, преподава нейният вуйчо – Михайло Драгоманов (1841-1895), учен с европейско име, човек с либерални възгледи, когото Леся боготвори. Именно Драгоманов е основната причина за идването на Леся в България. Тя пребивава тук от юни 1894 г. до август 1895 г.
– Къде се настанява Леся: при вуйчо си или при първата си братовчедка – Лидия Шишманова-Драгоманова, която е омъжена за известния български учен Иван Шишманов (1862-1928)?
– При вуйчо си – на ул.”Денкооглу”, №40, където със семейството си той наема къща. Освен дъщерята Лидия, Драгоманови имат и син – Свитозар, който е роден през 1884 г. в Швейцария (почива през 1958 г. в САЩ). Между другото, когато Михайло Драгоманов умира на 20 юни 1895 г., Леся Украинка е до него. За смъртта на вуйчо си тя пише в писма до своята майка. Запис за това има и в дневника на съпругата на Драгоманов Людмила (1866-1937), който се пази в архива на Иван Шишманов в БАН.
– С една дума, интересът на Леся Украинка към България идва от Михайло Драгоманов, който се запознава с Иван Шишманов и други български студенти в Западна Европа?
– Да, в писмата на Леся Украинка (преди да дойде в България) до Шишманови намираме множество факти за интереса, проявяван от нея към България. Например, тя моли да й бъде изпратен български речник, разпитва, как се пишат и се произнасят българските букви и звуци, интересува се от българските легенди, народните обичаи и обреди.
Шишманови преди да се преместят в къщата на улица “Шипка”, №11, са съседи на Драгоманови – живеят в съседния двор. Леся често ги навестява. Но след пристигането й в София през лятото на 1894 г. Шишманови заминават за Владая и поетесата отива с тях. “Летовниците наемат двуетажната къща на братя Петрови. Тя е построена още по турско време и е била най-голямата и най-красивата в цялата софийска околия. Сега до това място има камък с надпис за пребиваването на поетесата в България”, пише Петко Атанасов. Преди няколко дни бях там, видях този камък – на ул.”Офелиите”, близо до гробищата. Имам съмнение, че къщата, в която е летувала Леся, е била срещу мястото, където стои мемориалната плоча. Този въпрос трябва да се проучи. Но така или иначе, мястото е много красиво. Леся е харесала тази местност: рекичка, планина, чист въздух.
Впрочем, в България Леся Украинка се интересува от всичко. В София, в Пловдив, в селата, навсякъде, където отива, поетесата иска колкото може по-обстойно да вникне в бита на българите, в техните традиции. Тя често намира сходство между украинските и българските приказки, легенди, дори в природата: “Странно, рекичката във Филипопол – Марица, толкова прилича на Псьол”. Или: “Само за едно съжалявам: че не съм била тук по-рано… Във всеки случай, винаги ще помня като голямо събитие е пътуването ми дотук, знам, че то не е минало безследно за мен!”
– Времето, когато Леся Украинка е в България, е много бурно. Премиерът Стефан Стамболов е в конфликт с княз Фердинанд, постоянно се карат русофили и русофоби, работи парламентът – нещо, което не е характерно за Руската империя, в пределите на която е по-голямата част от Украйна.
– Да, Леся с голям интерес се запознава с политическия живот на България. Както споменахте, в страната стават важни събития: убит е Стефан Стамболов, партиите активно се борят за власт, като използват дори жестоки методи. Но като цяло политическата атмосфера в България й се вижда много по-демократична, отколкото в Руската империя. Поетесата присъства на заседание на Народното събрание, интересува се от изборите, дори посещава един от избирателните райони. Видяното от Леся я принуждава да размишлява за тежката духовно-политическа атмосфера, която цари в родината й. В писмото си до украинския писател Михайло Павлик, който живее в Галичина (Западна Украйна, която тогава е в пределите на Австро-Унгария), тя пише: “Откровено казано, само на Вас пиша с удоволствие, защото да пиша в Русия (в Украйна) за мен е мъка, вече съм отвикнала да държа мислите си в окови… Срам и мъка ми е за страната ми… Не знам, какво ще правя като се върна в Русия, само мисълта за този затворнически живот изсушава сърцето ми”.
– Бихте ли разказали за контактите на Леся Украинка с българските интелектуалци?
– Благодарение на Шишманов Леся се запознава и поддържа активни контакти с представителите на българската интелигенция. Във Владая, например, Леся Украинка се запознава с преподавателя в университета Димитър Матов, който я привлича със своята будна натура и симпатия към македонското освободително движение.
Знаменателна е срещата на поетесата с Алеко Константинов, който често навестява Шишманови във Владая и дори понякога остава по няколко дни. Сред познатите на Леся Украинка са скулпторът Борис Шац, преподавателите Иван Георгов и Борис Минцес, поетесата Мара Белчева. В България Леся написва десетина стихотворения. След завръщането си в Украйна в писмата до Шишманови тя с много любов пише за България и българите, за времето, прекарано тук. (“Украйна прес”)
ДЕПУТАТИТЕ ПРЕЛИВАТ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО
След като посети заседанието на българското Народно събрания, Леся Украинка написа в писмо до роднините си в Украйна: “Бях тук в техния парламент. Надявах се да видя и да чуя нещо много интересно… Но там повече преливат от пусто в празно, отколкото работа вършат”.(Украйна прес)
УЛИЦАТА “ЛЕСЯ УКРАИНКА” В СОФИЯ Е БЕЗ ТАБЕЛА
София, февруари 1996.- В София ул.”Леся Украинка” се намира в община “Красна поляна” и е дълга 60-70 м. Както ни казаха, по-рано на нея е имало два реда къщи. Но сега вместо тях – два панелни блока. Табела не можахме да открием. От блиц-анкетата “Знаете ли коя е Леся Украинка?”, направена с жителите на квартала, само десетокласникът Мирослав Иванов се оказа на висота. А един господин дори отговори, че не обича комунистите, очевидно, смятайки Леся Украинка за такава.
“Украйна прес” се обръща към родното посолство то да помоли кмета на София Стефан Софиянски и кмета на споменатата община Сталин Генадиев улица “Леся Украинка” пак да бъде с табела. Сигурни сме, че пан посланикът Воробьов ще намери общ език с г-н Генадиев.(Украйна прес)
Още до темата:
ЛЕСЯ УКРАИНКА В БЪЛГАРИЯ – видео
ЛЕСЯ УКРАЇНКА В БОЛГАРІЇ – відео