Киев, 18 февруари 2026.- Изглежда, че тези два дни в Женева се оказаха наистина горещи, въпреки швейцарската зима. Ситуацията към момента изглежда като класически дипломатически “шпагат”: от една страна – публичният оптимизъм на Вашингтон, от друга – стоманобетонната позиция на Киев и традиционното бавене на времето от Москва.
Какво имаме в крайна сметка?
Има ли пробив? Накратко – не. Като цяло – страните преминаха към обсъждане на “техническите въпроси”.
Но специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф обяви “значителен напредък”. Тук, обаче, е важно да се разбере: за екипа на Тръмп всяко движение е напредък, който те искат да “продадат” на своите избиратели до ноември.
Рустем Умеров, ръководителят на украинската делегация, пък говори много по-сдържано. Според него, са били обсъдени практически въпроси и механизми за възможни решения, но все още няма “драматични детайли” (т.е., готово споразумение).
Завръщането на руснака Владимир Медински в преговорния процес е тревожен сигнал. Той бави срещите с всякакви “исторически екскурзии”, което обикновено е знак за нежелание да се постигне нещо конкретно.
В навечерието на преговорите Зеленски ясно заяви: всеки реален териториален пробив е възможен само на ниво лидери. Задачата на нашата делегация беше да “пробие” среща с Путин, но Кремъл все още се въздържа.
Срещата лице в лице с руски диктатор е важна за Зеленски, за да “обори” натиска на Тръмп и да говори директно с агресора, без да позволява на други да решават съдбата на Украйна зад гърба й. Досега няма споразумение за такава среща.
Натискът на Доналд Тръмп върху Киев става все по-безцеремонен. Фразата му “Украйна е по-добре да седне по-рано на масата за преговори” е ясен сигнал, че се Белият дом нуждае от победа (или имитация на такава) преди междинните избори в САЩ през ноември. Той клони към замразяване на фронтовата линия, което на практика оставя окупираните територии под руски контрол. Зеленски обаче в интервю за Axios директно нарече този натиск “несправедлив”. Основната му предпазна мярка е референдум. Той заяви, че украинците никога няма да простят отдаването на територии и без съгласието на народа никакъв подпис няма да е легитимен.
Какво следва? Сега делегациите се връщат у дома, за да докладват на своите лидери. Колкото по-дълго продължава този процес, толкова по-силен ще бъде натискът от Вашингтон, но в същото време ще става по-ясно дали Русия е готова за нещо повече от просто имитация, смята изданието “Джемини”.
Накратко, ние сме свидетели на “разузнаване с бой” в дипломацията. Няма пробив, но има опит от страна на САЩ да форсират събития, на което Украйна се съпротивлява яростно, поддържайки защитата си както на дипломатическия, така и на реалния фронт.(УВести)