Киев, 14 февруари 2026.- На фона на оптимистичните изявления на Вашингтон за одобрението на 90% от мирния план и конструктивния характер на последните кръгове мирни преговори в Абу-Даби, последните изявления на руския външен министър Лавров, неговия заместник Грушко и прессекретаря на Путин Песков относно предварителните условия за прекратяване на огъня прозвучаха дисонантно. Както се оказва, проблемните аспекти не са само териториални, смятат експерти от Киевския форум за сигурност.
Руската страна подчертава необходимостта от предоставяне на “гаранции за сигурност” не само на Украйна, но и на Русия. В същото време Москва вижда гаранции за себе си в контекста на осигуряване на най-благоприятни условия за следващата агресия. В крайна сметка, как иначе могат да се тълкуват исканията за забрана на членството на Украйна в НАТО, разполагането на контингенти на НАТО на територията на нашата държава и прекратяването на използването им за “създаване на заплахи” за РФ. И това от държавата-агресор!
Нещо повече, руската страна вече започна да поставя допълнителни и очевидно неприемливи искания по териториални въпроси, по-специално по отношение на признаването на руския статут на окупираните територии. А наскоро Лавров отиде още по-далеч в териториалните си претенции. В реч пред руския дипломатически корпус той подчерта, че “народът на Крим, Донбас и Новорусия изрази волята си на референдуми и ние (Русия) ще завършим процеса на връщане на тези “изконно руски” земи в “родното им пристанище”. А всички знаят, къде са границите на “изконно руските” земи – където да стигне руският войник.
Лавров също така постави под въпрос съгласието на Москва за компромис по отношение на правата на така наречените “рускоезични”. Според него, “езиковите, културните и религиозните права на тези, които остават под властта на Киев, трябва да бъдат възстановени”.
Руските представители също така подчертават, че успех в преговорите може да бъде постигнат само ако се спазват позициите, договорени на срещата на американския и руския лидер в Аляска (Анкоридж). Същевременно съдържанието на тези уж постигнати споразумения не е дешифрирано. Изразява се обаче разочарование, че американската страна се отклонява от тях.
Като се има предвид начинът, по който завърши срещата в Анкоридж – с демонстративно съкратена пресконференция и отмяна на приятелска вечеря, възникват сериозни съмнения относно общото разбиране на страните за резултатите от това събитие. Да не говорим за това какъв статут биха могли да имат по принцип всякакви разговори между президентите на САЩ и РФ за Украйна, без да се отчита мнението на Украйна.
На този фон “конструктивният” процес на мирните преговори изглежда като просто забавяне. Русия прави това, за да избегне нови санкции. Украйна е принудена да играе тази игра, за да се предпази от ново спиране на военната подкрепа на САЩ, по-специално предоставяне на разузнавателна информация и продажбата на оръжия.
Президентът на САЩ Тръмп досега отхвърля всички предложения за засилване на натиска върху Москва, за да го приведе към реализъм, дори ако те идват от неговите политически сътрудници. Същевременно Белият дом се стреми да постигне някакъв резултат възможно най-скоро и настоява за териториален компромис от украинска страна, игнорирайки несъответствията в нивото на съгласие от руската страна по други точки от мирния план, които са включени в споменатите 90%.
Но подобна “къща от карти” от изкуствени “мирни споразумения” определено ще се разпадне. Новите санкции срещу РФ не само биха се превърнали в по-ефективен инструмент за постигане на примирие, но и биха повишили нивото на подкрепа за републиканците в американското общество. В крайна сметка, търсенето на подкрепа за Украйна все още преобладава там, смятат експертите на Киевския форум за сигурност.(УВести)
СЛЕДВАЩИЯТ КРЪГ ОТ ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ УКРАЙНА, РУСИЯ И САЩ ЩЕ Е В ЖЕНЕВА