Киев, 08 февруари 2026.- Твърди се, че рашизмът е еклектична смесица от имперски шовинизъм, съветска носталгия и православен фундаментализъм, която отрича правото на другите народи на субективност.

Като идеология рашизмът има много общи черти с нацизма:

Характеристика	Нацизъм (Германия)	Рашизъм (Русия)
Основна идея	Расова надменност (арийство).	Цивилизационна изключителност (“руски мир” – “руски свят”).
Териториални претенции	Lebensraum (жизнено пространство на Изток).	“Събиране на земи”, възстановяване на СССР/империя.
Образ на врага	Евреи, болшевики, “нечовеци”.	“Колективен Запад “, “нацисти” в Украйна”, англосаксони.
Метод за контрол	Тотална пропаганда, СС, Гестапо.	ТВ-пропаганда, ФСБ, Руска гвардия, репресивни закони.

И двата режима демонстрираха пълно пренебрежение към подписаните споразумения.
Нарушения на границите: Нападението срещу Полша (1939 г.) и пълномащабното нахлуване в Украйна (2022 г.) са класически актове на агресия.
Институционално оттегляне: Русия беше изключена от Съвета на Европа и игнорира решенията на Международния наказателен съд (МНС), подобно на начина, по който Германия напусна Обществото на нациите.
Ядрено изнудване: Това е уникална черта на Путин, която Хитлер не притежаваше, което прави настоящата ситуация още по-опасна за глобалната сигурност.

Съвременна Русия не просто копира външните атрибути на Третия райх, а възпроизвежда самата логика на неговото съществуване, където вътрешните репресии са необходима предпоставка за външна агресия. Феноменът рашизъм се е превърнал в логично продължение на нацизма, въпреки че корените му не се подхранват от биологичен расизъм, а от идеята за “цивилизационна изключителност”. Ако Хитлер е изградил идеологията си върху чистотата на кръвта, то режимът на Путин е изобретил концепцията за “руския свят”, която му дава правото да се намесва в делата на всяка държава, където се говори руски език или където Кремъл вижда своята “сфера на влияние”.

Това е духовна експанзия, която се превръща във физическо унищожение на онези, които отказват да станат част от тази въображаема империя. Колкото по-дълго анализираме фигурите на диктаторите, толкова по-изразена става тяхната обща психологическа природа, основана на дълбок реваншизъм.

Хитлер е изградил политиката си върху травмата от поражението на Германия в Първата световна война, обещавайки да възстанови величието, като унижи другите. По подобен начин Путин е превърнал разпадането на СССР в “най-голямата геополитическа катастрофа”, превръщайки отмъщението в основна цел на живота си.

И двамата лидери преминаха от предпазливо изпитание на международната общност (като анексирането на Судетската област или Крим) към открито, кърваво клане, когато почувстваха безнаказаност.

Култът към личността и в двата случая се превърна в инструмент за заслепяване на собствения народ, където лидерът се идентифицира с държавата: “няма Путин, няма Русия” звучи толкова зловещо, колкото някога е звучало “един народ, един Райх, един Фюрер”.

Геополитическият аспект на този паралел разкрива пълния крах на международното право под натиска на агресора. През 30-те години на миналия век Обществото на народите се оказа безсилно да спре Третия райх, тъй като агресорът просто игнорираше всякакви правила, които пречеха на разширяването му.

Днес виждаме идентична картина: Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, използва статута си не за да защитава мира, а за да легитимира собствените си престъпления.

Нарушаването на границите на Украйна, депортирането на деца, изтезанията на военнопленници и целенасочените атаки срещу енергийната система не са случайни ексцесии на извършителите, а умишлена стратегия на терор, насочена към унищожаване на украинската идентичност. Това е съвременна форма на геноцид, прикрита като “демилитаризация”.

Логичният завършек на тази трагедия трябва да бъде справедливостта, чийто мащаб няма да отстъпва на Нюрнбергския през 1945 г. Нюрнберг-1 положи основите, върху които се крепи следвоенният свят, обявявайки нападението срещу суверенна държава за най-висше международно престъпление.

Сегашната ситуация обаче изисква създаването на Специален трибунал, или “Нюрнберг-2”, тъй като настоящите международни институции имат определени юрисдикционни ограничения. Основната задача на бъдещия трибунал е да осъди “престъплението агресия”, т.е. самия факт на издаване на заповед за започване на войната. Това ще позволи да бъдат подведени под отговорност не само войниците на бойното поле, но и тези, които седят във високите кабинети на Кремъл, разрушавайки имунитета, с който се опитват да се прикрият, смята Джемини.

Справедливият край на тази история е не само връщането на границите, но и деокупацията на съзнанието на милиони хора, станали жертва на пропагандата. Историческият паралел ще бъде завършен едва когато идеологията на рашизма бъде официално призната за престъпна на международно ниво, а нейните архитекти ще понесат наказание, подобно на това, което сполетя висшето ръководство на нацистка Германия. Това е единственият начин да се прекъсне цикълът на диктатурите, който постоянно заплашва съществуването на човечеството.(УВести)