Киев, 06 февруари 2026.- Компанията Advanter Group проведе серия от стратегически игри специално за общността на Future Founders, за да оцени сценариите за руско-украинската война, базирани на теория на игрите, поведенчески модели и системно-динамично моделиране. Андрий Длигач – доктор по икономика, професор в Киевския национален университет “Тарас Шевченко”, сподели резултати от това проучване в статията “Свят-2026. В търсене на равновесие или краят на ерата на линейните прогнози”.

Според автора, моделирането за 2026 г. разкри десет основни сценария, които описват текущото състояние на системата. Те не са еквивалентни; някои от тях са само краткосрочни преходи, докато други имат признаци на стратегически плато, на които светът може да се задържи с години.

Инерционна група (сценарии S1–S3). Основният сценарий остава S1 – продължителна позиционна война. Това е състояние, в което фронтът се стабилизира, а основната борба се прехвърля в равнината на технологиите, ударите на далечни разстояния и изчерпването на икономиките. Тук няма бързо решение, но има постоянен обмен на удари, който и двете страни са способни да поддържат.

Група договаряне (сценарии S4–S6). Най-резонансен е сценарият S6 – грандиозно споразумение между САЩ и РФ. Това е опит на Вашингтон и Москва да се договорят без Украйна, фиксирайки статуквото. За много външни играчи този сценарий изглежда като желан изход от турбуленцията, но изследването показва дълбоката му вътрешна нестабилност.

Сценарии на деградация (S7–S9). Те включват варианти за ескалация след неуспешни преговори, разцепление в западната коалиция или вътрешна дестабилизация в Украйна или в РФ.

Сценарий на победа (S10). Формиране на нова архитектура на сигурност, където Украйна става субект, получава гаранции от НАТО и става неразделна част от западната отбранителна верига.

Задачи пред Украйна и управление на бъдещето

За Украйна основният извод от моделирането е, че няма да ни е достатъчно просто да оцелеем. През 2026 г. стратегията за оцеляване трябва да отстъпи място на стратегията за управление на дрейфа. Ако не тласнем системата към сценария S10 (украинска субектност и НАТО), самата система ще ни завлече в сценария S6 (сделка за наша сметка).

Какво означава това на практика за украинското ръководство и интелектуалния елит?

Унищожаване на задкулисието. Украйна трябва да трансформира всякакви двустранни преговори (като Вашингтон-Москва) в многостранни формати. Нашето присъствие на масата е не само въпрос на справедливост, но и единственият начин да се предотврати прилагането на нестабилно равновесие.

Акцент върху рационалността, а не върху емоциите. Основният аргумент към партньорите през 2026 г. трябва да звучи не като “помогнете ни”, а като “без нас вашата система за сигурност не работи”. Украйна не е проблем, който трябва да се сключи със сделка, а актив, който прави Европа конкурентоспособна и сигурна.

Изход от капана на инерцията. Трябва да създадем полезен дисбаланс – да предложим такива асиметрични решения в отбранителната промишленост и дипломацията, които ще принудят другите играчи да преосмислят залозите си.

Светът на 2026 г. е пространство на високо напрежение, където стабилността е опасна илюзия. Бъдещето принадлежи не на тези, които търсят мир, а на тези, които знаят как да превърнат турбуленцията в инструмент за формиране на нов ред. Украйна или ще стане архитект на това ново равновесие, или ще остане негова основна жертва, подчертава авторът за “Дзеркало тижня”.(УВести)