Киев, 05 февруари 2026.- По време на посещението си в Киев преди дни генералният секретар на НАТО Марк Рюте отбеляза, че в разговорите за гаранциите за сигурност на Украйна се говори, наред с други неща, че Въоръжените сили на Украйна ще се превърнат в първа линия на защита в случай на агресия, а на втората линия ще е “Коалицията на желаещите“, към която потенциално биха могли да се присъединят и Съединените щати.

УНIАН разговаря за реализма и ефективността на подобен подход с Игор Луценко – командир на подразделенията за оператори на дронове, основател на Центъра за поддръжка на въздушното разузнаване.

– Колко реалистичен е подходът, при който самите ВСУ остават първата и всъщност основна гаранция за сигурността на Украйна? Достатъчно ли е това, за да възпре Русия? А какво да кажем за съюзническите войски?

– Европейските силови структури, по-специално техните въоръжени сили, показаха, че са неспособни да защитят своите интереси. Което може да се види от примера с Гренландия: дори когато става въпрос за европейска страна и членка на НАТО. Тоест, те изобщо не са настроени за никакъв конфликт. Следователно, не може да се надява на тях.

– Какво можем да кажем за САЩ, които сега поеха курс на приятелство с Русия срещу Китай. Тази стратегия е много по-ценна за тях от евентуалните проблеми на Украйна.

– Поради тези причини цялата тази пирамида или матрьошка, както я наричат, от гаранции за сигурност няма да ни помогне по никакъв начин.

– Какво, от военна гледна точка, може да означава участието на “Коалицията на желаещите” след мирно споразумение? Можем ли да получим някакви тренировъчни мисии, военно присъствие, противовъздушна отбрана? Къде е границата между подкрепата и прякото възпиране на Русия?

– Това, което може да се получи от тях, е всякаква небойна помощ. Те могат, например, да ни изградят своя “Старлинк”. Тоест, след няколко години Украйна може да има подобна система. Д доде някой друг доброволец – това е разбираемо. Но бойни – определено не. Може да се поиска от тях да финансират системи за ПВО, които са интегрирани във въоръжените ни сили. Това е почти участие във войната, но много лесно. Няма да има техни войници.

Нещо повече, и най-важното, което искам да кажа: всъщност те не са от полза. С концепцията, която имат, те все още не са готови да ни бъдат от полза. По много, много причини, но една от основните е, че старите военни искат да се бият по стария начин.

– Може ли разполагането на западни войски в Украйна, дори в ограничен формат, да се превърне във фактор, който ще спре повтарящата се агресия на Русия, или Кремъл е способен да го игнорира?

– Не е много способен. Видяхме колко нестабилни са електоралните позиции на поддръжниците на Украйна сега в Европа. След известно време Льо Пен може да спечели във Франция, а “Алтернатива за Германия” в Германия. И това е достатъчно, за да се разпадне всичко.

– Тогава никой няма да изпрати никого?

– Да. Да кажем, че Германия изтегли своите. И тогава всички останали ще кажат: “Да, съжаляваме, не можем, не сме достатъчно. И ние си тръгваме”.

– Но ще спре ли по някакъв начин присъствието на чуждестранен военен персонал в страната ни Кремъл да удари Украйна? Защото там може да има чуждестранни граждани, от същата Германия.

– В зависимост от настроението на Кремъл. Това, да речем, в много случаи може да не ги спре. Защото е ясно, че тези военни няма да бъдат на фронтовата линия.

Освен това, има много случаи, когато, например, същите руски военни загиват. Помните, когато “Вагнер” бяха избити в Сирия до едно нефтено поле, но никой не обяви война на Америка. Въпреки че това очевидно беше удар за РФ. Има традиция някои неща да се премълчават и това е.

– Може ли многостепенният модел на гаранция за сигурност, озвучен от Рюте, да се смята за достатъчно силен, така че Русия “никога повече да не се опита да напада”, както той каза, или без официално членство в НАТО рискът от нова война все още остава?

– Рискът ще остане дори при присъединяване към НАТО. Русия очевидно е изгонила САЩ от НАТО и смята, че НАТО вече е почти тяхна плячка. Това в известен смисъл е дори вярно.

– Ако след подписването на мирното споразумение Русия отново атакува Украйна, кой и как всъщност ще се бие? Няма ли да се окаже, че всички гаранции ще се ограничат до „дълбока загриженост“? Как военните гледат на това?

– Никъде няма да пише, че някой ще се бие. И, разбира се, никой няма да се бие. Това вече е ясно. И дори по отношение на финансирането: ако във Франция има Льо Пен, тя няма да финансира нищо, а и “Алтернатива за Германия“ няма. Ще кажат: “Много сме недоволни, че това става близо до нас, но какво да се прави? Главното е, че няма война”.

Игор Луценко е военен, офицер от въздушно разузнаване, писател, основател и редактор на онлайн издания, общественик в движението за опазване на историческите сгради на град Киев, икономист по образование. Активист на Евромайдан. Народен депутат във осмата Върховна Рада.